"Щастлива е къщата, която подслонява приятел"-
Рудолф Емерсън. Щастлив е културен център „Магура“, подслонила картините на Васил Василев-Зуека - безспорен приятел на „Магура“. Една среща през пролетта, един разговор и той вече прелита океана с 33 картини под мишница, специално нарисувани, за да се срещне със своите почитатели в Чикаго. Широката усмивка уж прикрива вълнението на човека –харизматичен актьор, любим телевизионен водещ, а сега и художник.
„Лесно се общува със Зуека”, казва Надя, президентът на „Магура“ и в малкото минути заедно по време на откриването се уверявам в това. Пред нас, на живо, стоеше човекът, който ни заливаше от смях през екрана от „Господари на ефира и „Като две капки вода”-едно от малкото ми любими предавания и нито капка суета, превземки, че е телевизионна звезда.
Навикът да реагира с подходяща реплика към публиката провокира диалог, който продължи дълго и предразположи почитателите му. А те бяха много и разнообразни. Имаше колекционер, долетял специално от Детройт само за вечерта и си тръгна с 3 картини. Ружа Димова, една от първите в екипа на първия вестник след 90-те „България“ се оказа, че отдавна си поръчва картини от него. Публиката беше разнообразна- агенти на недвижими имоти , писатели, художници, адвокати, финансисти, лекари, застрахователи и даже летец номер едно на България - Русен Русев.
„Как така-художник?- се питаха с недоумение гостите. Недоверчивостта от новото амплоа на Зуека бързо се стопи сред мълчаливите герои от неговата сцена-палитра. За промяната трябва причина, той казва, че пандемията му е дошла в повече, аз мисля, че просто му е дошло времето. Казва, че е рисувал още от дете, от дете мечтае и да стане актьор, и ако не го бяха приели в театралната академия-НАТФИЗ може би щеше да опита с рисуване, но съдбата по-добре знае какво му трябва на човек. Как се става актьор? Трябва много да го искаш? А как се става художник? Също трябва много да го искаш. И най-вече –работа, работа. Това не е раздвоение, а амалгама от енергия и дух, и в тази симбиоза единият подхранва другия. Ролите стават негови теми в рисуването. В живописта пак разказва истории, но с четки и бои, сменил е изразните средства.
Да се превъплатиш в толкова
театрални роли е богатство. Драмите и несполуките на героите стават и твои, както и щастието също.
„Аз търся идеите и всеки герой има роля, в диалога с картината търся причината, ако героите са тъжни или замислени.”
Всичко при него е преживяно и идва от сърцето, картините му имат притегателна сила да те грабнат от пръв поглед.
Ролята на съвременното изкуство днес се разминава с академичната представа за художник. Източници за информация –безброй, усвояването и става светкавично, трябват идеи, за да провокират сетивата ни, мисълта ни. Много художници сега не минават през академичната школовка и това може да бъде от полза за тях. Това засилва импулса да рисуват без опасения, както при децата. Избягват от обременността на каноните и скъсяват пътя към натрупване на опит.
В картините на Зуека има символика, има мечтателност като при Шагал, той не крие, че Шагал му е любим. Цветността на колорита е обогатена от спецификата на полагане на акрилните бои –разредени с вода и на слоеве, подобно на велатурата на маслените бои. Фона, на който са експонирани фигурите е изклчючително добре третиран и обработен с цвят и фактури и би съществувал самостоятелно като картина, ако отсъства образът.
Залата беше пълна с усмихнати хора,
които обикаляха егзалтирано между картините с надеждата да намерят своята картина. Незакупените картини намаляваха бързо и авторът им се притесняваше да не останат празни стените до края.
Творчеството на Зуека те зарежда с любов и хармония, носи лудостта на Дон Кихот, но и мечтателността на Шагал.
Дължим го на Зуека, на неговата душевност и философия за живот, защото той вярва в любовта и в добротата на хората.
За него важи формулата: -Аз обичам, мечтая, творя и за това се иска кураж.
Дължим много и на Надя Желязкова, която знае какво е нужно на един културен център- любов, но и безкрайно търпение и професионализъм като се започне от идеята за събитието, аранжиране на пространството така, че да бъде интегрална част с картините, да подпомага правото им да „дишат”, чак до неговата реализация и даже с продължение в две американски библиотеки през ноември.
На нея и Ваня Креймер, както и на многото съмишленици дължим културния облик на нашия български дом – „Магура“, Чикаго, където се случват театри, концерти, кино-прожекции, литературни беседи, изложби.
Ако сте пропуснали това събитие, но искате и Вие да се докоснете до шарения великолепен свят на Зуека и да притежавате негови картини, посетете изложбата и на 13-ти октомври от 19:00ч., в център „Магура“.
От Кина Бъговска
Изложбата е част от календара с културни събития на Център „Магура” за новия творчески сезон 2022-2023 г. За повече информация: [email protected] или на тел: 1.224.800.1538 Sponsored by Sasha Ivanov State Farm Insurance Agent
