Лили Димкова е художник езотерик. Дъщеря е на народния лечител д-р Петър Димков. Родена е на 16 юли 1932 г. в Стара Загора, има двама братя. Завършва театрална декорация, работи като сценограф в габровския театър и художник редактор в издателство „Наука и изкуство". Автор е на костюмите на редица български филми и на оформленията на доста книги. Имала е изложби в София, Ню Йорк – музея на Н. Рьорих, Сан Франциско, Берлин. Светът на Лили Димкова е проникнат от светлина и мисъл. И портретите й, и природните й пейзажи изразяват това проникновение; те търсят вътрешното измерение на нещата, за да го направят видим чрез цветовете и движението. Една особена прозрачност има в лицата, в очите, в небето, в земята, в дървесата и водите, която ни помага да усетим, че материята в този свят не е просто вещество, а едно живо тайнство
една трепетна светеща енергия
Дъщерята на великия български лечител Петър Димков навърши 90 години. Художничката споделя, че дори на тази възраст няма заболявания, чете без очила и никога не е боядисвала косата си. Дълголетието й се дължало на съветите, които баща й завещал и тя стриктно изпълнявала всеки ден.
Първото правило, което Лили споделя с всеки, е „от сутрин до вечер благодаря за всичко“. Второто е да не подценяваме дишането. „Правете поне по 10 дълбоки вдишвания три пъти на ден преди хранене. Дъвчете храната, вложете в нея положителна мисъл, че ще ви даде сили. Нали затова се храним? А не просто за да се натъпчем“, обяснява тя. Тя е убедена, че мярката във всичко е най-важна. Всяка сутрин ходи в гората
говори с дърветата и ги прегръща
Утринното слънце, тишината, въздухът, движението са най-важни за нея. Убедена е, че когато проявяваме любов към нещо, то ни отвръща със същото. Освен че много обича зелен чай, цял живот пие билки. „Баща ми казваше, че белият равнец пречиства кръвта и организма. Кръвта е тялото на нашия дух. Имайки чиста кръв, ние ще имаме чисто тяло и духовно, и физически. Разбира се, и с билките не бива да се прекалява“.
„Друга рецепта, която знам от баща ми, е следната: сварявам 300 мл вода. Разтварям в нея чаена лъжичка морска сол, не прекалено пълна. След като изстине, изсипвам по малко от водата по две санитарни чашки за промиване на очите. Гледате във водата по 1 минута с всяко око поотделно. Освен че поддържа очите, това ги
предпазва от развитие на перде
Задължително го правете в две различни чашки за всяко око, за да не ги заразите едно от друго. Аз го правя цял живот“, съветва още Лили Димкова.
За да сме здрави и красиви, преди всичко трябва да сме добри – казва художничката. – Гневът, ревността и злобата ни ядат отвътре. Те неминуемо се отразяват върху лицата ни. „Ако има нещо, за което да простиш – прости! Ако има нещо, което би ти помогнало да разрешиш даден проблем – разреши го, но с любов, с доброта. Не критикувайте, защото критиката е разрушителна. Често даваме съвети и грешим, като се намесваме в живота на другите. Не бива да го правим, ако човек не е поискал“, категорична е художничката.
Лъжата е в основата на повечето болести. Ние сме като радиопредаватели и приематели. Не можем да избегнем лошотията на някои хора, по-важното е обаче колко време ще я задържим у себе си и колко бързо
ще се освободим от нея
Аз винаги я заменям с някоя хубава мисъл. А лъжата? Татко твърдеше, че тя е в основата на болестите. Натрупаните лъжи са отрицание, а отрицанието винаги води до някакво заболяване, категорична е тя..
Страхът е най-лошото нещо. Страхът е чиста болест. Безпокойството се натрупва у нас и оставя следите си по лицата ни. Поддържането на млад и добър дух се корени в семейството, обяснява още Лили. „Вкъщи имаше много любов, разбирателство, уважение. За 61 години брак нито веднъж не чух от родителите ми
някаква груба дума или разправия
Това ме изгради като характер. Каквото и да правя, винаги се питам – как би постъпил баща ми. Неслучайно го наричаха слънчевия човек. Беше изключително всеотдаен към хората и лекуваше, без да вземе нито сребърник. Без любов е изключено да вървиш напред и нагоре. С любов се обръщаш към всичко, и към хора, и към животни, и към растения. Най-важното е да обичаш, а не да чакаш само да бъдеш обичан“, разказва с обич Лили за баща си и семейството си.
