Вера Костова, или както беше по-известна Vera Кostoff, е българка, емигрантка в САЩ. Нейната дъщеря беше съпруга на големия американски писател Сидни Шелдън, който почина през 2007 г. в Калифорния. Историята на Вера обаче е не по-малко интересна. През 1992 г. тя пристигна на последното си посещение в Родината. Още когато стана ясно, че Костова ще идва в България, нейните близки – Петко Векилов и Георги Иванов - решават да й организират разнообразно и приятно прекарване у дома. Вера е живяла в къща в самия център на София, съвсем близо до НДК, дори и днес
постройката все още е запазена
но отдавна е отчуждена и заради това при посещението си българката отсяда в дома на племенника си Петко Векилов, който вече не е сред живите, и в дома на своя приятел от много години – Георги Иванов, който вече също не е между живите. В дома на Петко Вера остава известно време, но бърза да посети Георги, където ще се запознае със семейството му и най вече – ще може да се среща със своята юношеска любов – Буби. Той вече е женен в София, а и Вера е имала съпруг – Атанас, в Калифорния. Атанас е починал, но към 1992 г. Буби все още е женен за съпругата си, която умира малко по-късно.
Вера постига своята мечта в София. Тя спокойно може да се разхожда под ръка със своя любим Буби и заедно със семейството на Георги. Те посещават ЦУМ, по това време най-големият магазин в София, а и в България. Там Вера купува изкуствени цветя, които в онези години са
изключително скъпа стока
защото са новост и все още не са така популярни.
След това влюбената двойка и придружаващите ги сядат в едно улично кафене, където се черпят с разхладителни напитки. Август 1992 г. е. Времето е топло, а семейството на Георги се е постарало на Вера да не й липсва нищо в България. Тя е посрещната на летището с огромен букет от червени български рози, захванати с лента с българския трикольор и американското знаме, които тя прегръща и целува. Там са всички, които обичат Вера и които я познават в България. Георги обаче е приятел, той е брат на най-добрата приятелка на Вера в САЩ – Цветанка. И така Вера е посрещната в София с най-отбраното от магазините. Цените са либерализирани, банани вече може да се купят и през лятото, а не както в годините на комунизма – само по Нова година. Семейството на Георги е осигурило банани на масата, като смята, че това е най-хубавото, с което може да посрещне Вера. Не си дават сметка, че бананите всъщност са просто едни плодове и нищо повече, но за тогавашните икономически условия у нас да имаш банани на масата е въпрос на чест и на благосъстояние. Вера проявява желание да се
разходи из София
с такси и си наема такова, с което посещава Горна баня. Една от дестинациите е циганската махала в Божурище. Таксито преминава през центъра на гетото, ромите с недоумение наблюдават черната „Волга“, с която до неотдавна в България се возеха само големци от комунистическата партия. Таксито преминава бавно, сякаш дефилира през махалата, и отново се отправя към центъра на града, където Вера вижда бащината си къща. Тя се просълзява, разказва разпалено за спомените, които внезапно нахлуват в съзнанието й.
После следва разходка по жълтите павета, отново със същото такси, и накрая, когато Георги предлага да плати разноските, Вера настоява тя да заплати. В Лондон, където се е прекачвала на самолет за България, е ползвала такси, което е било доста по-скъпо от това в София. Вечерта е изпълнена със спомени, Вера и Георги си спомнят за общите им случки и приключения в САЩ, когато през 1971 г. Георги посещава сестра си и остава в Америка почти година.
Вера отпътува от България отново с огромен букет от червени градински рози, които тя целува, докато сълзите й се стичат на сбогуване и със своите приятели, и роднини, а и с България, защото тя е наясно, че едва ли отново ще види Родината си. Така и става. Тя си отива от този свят няколко години по-късно. Преди да си замине от България обаче, Вера събира всички свои близки и роднини в ресторант „Мелник“ в центъра на столицата. Това остава една незабравима вечер за всички.
