сн.: “Тема”

Когато преди два месеца в България избухнаха спонтанните протести срещу високите цени на електричеството, мнозина предрекоха, че най-после гражданското общество се е събудило, а народът е взел съдбата в ръцете си.

Днес можем да кажем, че нищо подобно не се случи. Основните искания на протестиращите бяха смачкани, а митингите доведоха дотам, че ГЕРБ отново ще е на власт съвсем скоро. Първото и най-важно недоволство бе срещу високите цени на битови услуги.

В началото, стреснати от масовите митинги, чиновници и политици бяха склонни бързо да обещават внезапни поевтинявания на тока, а разни монополни фирми, които с години източват от джоба на българина последните му стотинки, се изпокриха в миша дупка. Днес те са изпълзели отново на светло. Мнозина от тях си възвърнаха смелостта и вече открито обясняват, че за ниски цени и дума не можело да става, моля ви се.

А някои, като шефът на столичния монополист "Софийска вода" Етиен Пети, дори в наглостта си поискаха поредно увеличение на цените, понеже - видите ли - водата в момента струвала колкото кило свинско. Третото нещо, за което настояваха протестиращите, бе промяна в изборния закон и замяната на сегашната пропорционална система с мажоритарна. Страхът у партиите да не би това да се случи наистина обедини целия партиен елит.

От Сергей Станишев до Бойко Борисов всички в един глас започнаха да обясняват колко е лошо да има мажоритарни избори. Г-н Станишев стигна в наглостта си дотам да твърди, че, видите ли, при подобна избирателна система хора като Братя Галеви можело да се самоиздигнат и да станат като едното нищо депутати. Той, разбира се, пропусна да спомене, че лица с влязла в сила присъда нямат това право, а такива, които са извършили криминални деяния, могат лесно да бъдат извадени от Народното събрание, като им се снеме депутатският имунитет.

Прочее партиите постигнаха успех и тук - вече никой от протестиращите не споменава за мажоритарни избори. И последно - самата идея за разбудило се гражданско общество бе погребана от последните разкрития как известни политически тарикати са успели да превземат протестите отвътре. Един от тях е депутатът от ГЕРБ Емил Димитров. Известен лобист, който в досегашния парламент прокарваше закони, удобни на него и приятелския кръг, който обслужваше, днес г-н Димитров влиза в ролята на задкулисния играч.

Последните разкрития в българските медии го сочат като човека, който направлява дейността на студентското движение "Орлов мост". Това, което вестниците в България вероятно нарочно пропускат да споменат, е, че Димитров не върши тази работа сам, а от своя страна е кукла на конци в ръцете на друг един известен кукловод. Димитров е в близкото обкръжение на правешкия милионер, а може би и милиардер, Валентин Златев.

Именно в негова угода бяха и повечето поправки, които той се опитваше, а някои и успя да прокара в парламента - най-вече за лова и горивата, все теми, които лично вълнуват г-н Златев. Освен че е руският петролен наместник в България, той е заклет ловец.

В средата на март вероятно малцина са си давали сметка, че студентските протести може да са плод на политически сценарий. Днес обаче постепенно става ясно, че целта е гласовете на младежите да бъдат обрани чрез изкуствено създадена опозиция. Как? Като опозицията бъде легитимирана от популярно надпартийно лице. Кое? Ако не папата, то поне Мамата, пардон Стоичков.

Списание "Тема", което публикува разследване за това как именно дуото Димитров-Стоичков е впрегнато да окупира студентския вот, описва интересна история от миналото на най-легендарния български футболист. "През пролетта на 1990 година група студенти отишли в Стара Загора, за да гледат Стоичков и ЦСКА срещу "Берое".

В деня преди мача отскочили до хотела на "червените", за да си вземат автографи. Ицо ги посрещнал нацупен: "К'ви сте вие, бе?" "Студенти!" Последвала фразата: "Студени ли сте, топли ли сте, ни знам, ама нали знайти, че идна патка учила, учила, та накрая пукнала. Повичи ибети, по-малко учети!"...

Каква е връзката на Емил Димитров с Камата и новата му легитимност - на лице на протестите? Съвсем пряка, установи разследване на в. „Труд" (27 март). Националното представителство на студентските съвети (НПСС), което издигна Камата за лидер, е учредено в Свищов, а негов лидер от 2002 г. е... 30-годишният Ангел Георгиев. Той има една бакалавърска, три магистърски и една докторска степен от Стопанската академия там.

Човекът иска да е студентски лидер, затова ударно година след година записва вече трета­та си магистратура само и само да е начело на младежката организация. Вечният студент и несменяем председател сега оглавява и новопоявилото се студентско протестно движение „Орлов мост", чието лице стана Христо Стоичков. Емил Димитров пък се оказа не само възпитаник на свищовската акаде­мия, а и неин лобист.

Според в. „Труд" той дори е член на настоятелството й от 2010 г. (в нарушение на Закона за висшето образование, където в чл. 35а, ал.4 е записано, че депутатите нямат право да бъдат в настоятелства на вузове), след като заема мястото на бизнесме­на Гриша Ганчев. В ролята на настоятел депутатът развива бурна дейност - с появата му в Свищов се създава младежка­та организация на ГЕРБ, а по-късно лично извоюва 500 хиляди лева повишение на държавната субсидия на вуза за 2013 година. Засега г-н Димитров избягва да заста­не под прожекторите, но за сметка на това Гриша Ганчев - собственик на фут­болния отбор „Литекс", чийто треньор е Христо Стоичков, нахлу рязко в общественото полезрение.

В предаването на bTV „Лице в лице" Ганчев коментира излизане­то на Стоичков на политическия терен с предизвикателно словоизлияние: „Че какво му е на него? Стоичков, като гледам, е готов за министър-председател. Че той е много по-добър футболист от Бойко Борисов. И за вътрешен министър е готов. По-бърз е от Цветанов. Ако се над­бягват на 100 м, ще победи. Плюс това е известен в целия свят!"

Впрочем това беше първата медийна поява на Гриша Ганчев от доста време насам, тъй като бизнесменът има мярка за неотклонение. През май 2012 г. той беше обвинен като организатор на престъпна група, а малко по-рано при специализирана­та акция „Захар" беше задържан и синът му Данаил (впоследствие оневинен). Макар да отрича „съучастие" в задкулисното орга­низиране на студентите, обоснованите съмнения го свързват с проекта от начало­то на март.

Някои факти: на националната среща на движение „Орлов мост" в София на 23 март имаше много повече кукери и хора в предпенсионна или пенсионна възраст, отколкото сту­денти. Мнозина от тях си признаха, че са докарани с автобуси, платени от партий­ни кметове, което правеше насловът „Бъдещето на България" да изглежда особе­но гротескно.

„Лично аз платих залата, не да се споме­нават олигарси и най-различни хора. Имам достатъчно пари, за да извадя 10-15 хиляди лева и да дам на студентите", каза първоначално Стоичков, цитиран от аген­ция Фокус, макар после да си оттегли думите.

Версиите как станала „заварката" между студентите и легендарния футбо­лист поне бяха сверени, но това не ги направи да изглеждат по-малко абсурдни. "Имахме късмет, че се провеждаше няка­къв турнир в „Арена Армеец". Стоичков ни прие веднага, поиска време да помисли, а по-късно се обади и каза, че това, което искаме да направим, му допада."

Обясне­нието е на Ангел Георгиев (в. „Стандарт"). Самият Стоичков пък разказва в интервю за „Труд": „В случая идват две момчета, които не познавам, в залата, където играя на турнира на фенклуба на „Каменица" в комплекс „Червено знаме", и ми казват - „Бат' Ицо, така и така, ние сме от тази и тази младежка организация и решихме и искаме ти да станеш нашият патрон." Контактът, с други думи, се получил напълно случайно.

Едните случайно научили, че Стоичков случайно играе в някакъв тур­нир, а Стоичков случайно харесал случайни­те две момчета. С извинение, но на тези обяснения, които звучат малко нещо като „Айн цу цвайн цу дрън", вероятно би се хванал само баламурник. И то, при положение че е пропуснал да забележи как Христо Стоичков дни наред се кълнеше да не влиза в политиката. Че ще се търсят всякакви варианти да се овладее недоволството на улицата, включително бутафорни като „студент­ския", беше известно от началото на про­тестите през февруари.

Учудващото в случая е единствено за какъв дявол му е притрябвало на Стоичков - истинска звез­да от световна величина, да влиза в роля, в която ще изглежда нелепо и която пред­полага риска да бъде подигран. За пари вероятно въобще не става дума. Тогава за какво? Заради приятелски ангажимент, силно възпалено его или неспо­собност да прецениш къде ти е мястото?

Бутафорията е толкова изразителна, а кичът така мащабен, че скоро и Стоичков ще прозре как и защо го употребяват. Дори да приемем, че българският народ е оглупял масово и необратимо, изпълнение­то на операцията е развеселяващо примитивно и за никого няма да остане тайна какви цели са си поставили политическите ловци и рибари Златеви и сие.

Между другото кандидатите за участие в изборите са вече 71. Представете си интегралната бюлетина, на която ще бъдат изписани имената на всички тези партии, коалиции и кандидати за депута­ти. Представете си как опитвате да се ориентирате сред огромното количество лозунги, плакати, обещания и публични заклинания.

Ще се чувствате като посети­тел в японски супермаркет, нали? И веро­ятността да изберете познатото в лицето на ГЕРБ или БСП изобщо няма да е малка. То това е и целта всъщност. Предстои да видим дали този сценарий ще послужи на една съвсем скоро управлявала партия да нареди собствения си пъзел. Все пак всичко е възможно, а както е казал класи­кът: "Съмтаймс люн, съмтаймс уин!"