колаж БТА

В първите дни на 2013 г. стана ясен един печален рекорд от изминалата година. В България са се родили най-малко бебета от 1945 г. насам! Общият брой за 2012-а е 62 хил., като за сравнение през 2011-а е бил 71 хил., а през най-кризисната 1997-а - 64 хил. Математикът проф. Михаил Константинов и Цвета Брестничка от асоциация "Родители" обясниха какви са конкретните проблеми и какво би могло да се направи, за да се подпомогнат родителите в България. "За да има възпроизвеждане, всяка жена трябва да роди 2,1 деца. Това означава, че 10 жени трябва да родят 21 деца", обясни проф. Константинов пред БНТ. "Мозъците на България изтичат и всички трябва да се борим срещу това. След време ще имаме огромен проблем с необразованите деца", смята той.

Половината европейски държави изчезват с доста бързо темпо и никой не знае какво се случва. Самият професор признава, че не може да си даде отговор на въпроса защо една нация се самоубива, както не е ясно защо китовете се самоубиват. "Първо трябва да проумеем истината, а после да вземаме мерки. Спокойно можем да кажем какъв е етническият произход на децата, родени тази година, но не го правим", смята проф. Константинов. Родилите се днес ромчета след 18 години ще са почти неграмотни, негодни участници на пазара на труда. "След 50 години нас ни няма. Ние сме една от най-старите нации и може би затова си отиваме", казва той и се солидаризира с искането на родителите за конкретни целенасочени мерки за подобряване на средата. Константинов обяснява, че западните държави водят целенасочена политика за изсмукване на мозъци от страни като България и "ако не си дадем реална сметка за ситуацията, ще се стопим". Това би могло да стане с жестоки мерки, с осъзнаване на проблема. Той предлага абсолютна обвързаност на социалните помощи с образованието.

Родителската асоциация иска от своя страна диференциран подход към различните категории майки. Жените с по-добро образование са тези, които по-трудно се решават на второ и трето дете, а тъкмо те биха могли да му осигурят по-добро бъдеще. Предложението им е за бонуси към пенсиите на жени, осигурили по-добро образование на децата си, но засега то е отхвърлено от правителството. Предлагат се данъчни облекчения за хората с повече деца, тъй като те и без това имат високи разходи, покрай които плащат доста ДДС. Активистките на асоциацията обясняват, че такива родители би трябвало да получат бонуси към пенсиите си, тъй като отглеждането на деца ги лишава от висока пенсия, за разлика от хората, които цял живот са работили само за себе си и се пенсионират с по-високи доходи. В крайна сметка децата, които сега се раждат, ще осигуряват пенсиите на днешните възрастни, независимо дали те са били родители или не.

1,2% от българския БВП се отделят за отглеждане на деца. Тези пари отиват предимно за детски и социални помощи. В Европа процентът варира между 2 и 4. А детето има нужда от средства не само през първите две години от живота си, припомни Цвета Брестничка. Освен това родителите нямат доверие на образователната система. Те финансират една паралелна образователна система. Въпреки че в България образованието е безплатно, оказва се, че то е несмилаемо от децата, които трябва да ходят на допълнителни уроци, за да се изучат.

Въпреки че няма достатъчно детски градини, държавата все още не иска да съдейства за създаването на родителски кооперативи и семейни детски градини, които да облекчат родителите при връщане на работа. "Здравеопазването е третият ключов проблем. В България родилката тръгва с 1,000 лв. в джоба си в родилното", казва г-жа Брестничка пред БНТ. "Има рестрикции по отношение на многодетните семейства. Сякаш раждането на повече от две деца е нещо, което застрашава държавата. А всъщност хората, които решават да имат повече деца, са тези, които осигуряват пенсията на хората в бъдеще", обяснява тя.

Павлин Димитров [email protected]

Топяща се нация

В една четвърт от всичките 5,329 селища в страната етническите българи са под 50%, твърди Центърът за демографска политика. Населените места, в които българският етнос е малцинство, са се увеличили от 693 на 1,398 след демократичните промени, т.е. двойно. Сред тях са градовете Суворово, Антоново, Омуртаг, Опака, Сливо поле, Ветово. В общо 1,377 села, 21 града, 42 общини и три области (Разград, Кърджали и Търговище) турци и роми са повече от българите. Тенденцията е българският етнос да се съсредоточава в големите градове, предимно в областните центрове, а в по-малките селища да живеят малцинствени групи. Процесът на обезлюдяване продължава с бясна скорост. Едва 10 села са с повече от 4,000 жители. 183 населени места са празни и само формално се водят като административни единици. Селищата фантоми са в 40 общини, като най-многобройни са в Габровско, Великотърновско и Западна България. В други 1,262 села населението е между 10 и 99 души. "Излиза, че животът почти е приключил в значителна част от селищата в България", се коментира в заключението на Центъра за демографска политика.