Владимир Владимиров
Случаят с италианските деца от еврейски произход в Банско показва няколко изключително тревожни факта за състоянието на България днес...
Първо – туризмът.
Докато държави като Албания се превръщат в туристически феномен, България постепенно, но устойчиво губи позиции, конкурентоспособност и репутация. Албания отчита над 12 милиона посещения като говорим за държава с 2,5 милиона души население, без развит зимен туризъм и без туристическата инфраструктура, която България изгражда от много десетилетия.
Прочети още
Ние все още се хвалим с минимални ръстове, но изоставаме драматично спрямо държави, които допреди десет години трудно приемахме за конкуренти и ако продължаваме така,
скоро България няма да бъде туристическа страна...
Сцени, в които младежи отправят нацистки поздрави и заплахи към чуждестранни деца, със сигурност не помагат, а вредят страшно много на имиджа на България!
Но туристическите и имиджови щети са само повърхността... Истинският проблем е много по-дълбок.
Пред очите ни израсна ново поколение скинари, „локали“ и младежки банди, за които агресията е основен механизъм за придобиване на авторитет, влияние и социален статус.
Този феномен не се появи от нищото - това е наследство от културата на мутрите, която повече от двайсет години задушаваше България. Културата на физическата сила, скъпата кола, дебелия врат и убеждението, че най-агресивният и физически най-силен винаги е прав.
Днес берем плодовете ѝ...
Още по-отчайващи бяха част от обществените реакции и обясненията на местната "полиция". Вместо категорично осъждане на нацистките поздрави и заплахите към деца, започнаха оправдания, че гостите били шумни, невъзпитани и също участвали в „словесен конфликт“.
И тук възникват няколко прости въпроса...
Ако в един хотел има деца, които се държат невъзпитано, и полицията не може да се справи с тях по законов ред, с какво изобщо може да се справи тази полиция? При положение, че чуждестранните гости от еврейски произход са шумни или невъзпитани, решението е да бъдат извикани местните скинари и локали, които да им крещят „Зиг хайл“ и/или да ги пребият?
От кога предполагаемото лошо възпитание на едни деца оправдава нацистките поздрави и заплахите на други? И защо полицията представя случилото се като почти
равностоен „конфликт между две групи“,
когато от едната страна стоят гости на България, а от другата – скинарчета с нацистки жестове и символика?
Във всяка нормална европейска държава полицейски началник, който омаловажава подобно поведение или търси оправдания за него, най-малкото би понесъл незабавна дисциплинарна и политическа отговорност.
Убеден съм, че и на тези скинарчета няма да им се случи нищо съществено. Ще минат с някоя преписка, предупреждение и родителска въздишка - докато един хубав ден не пребият детето на местния полицейски началник или друго дете от Банско – не защото е еврейче, а просто защото е застанало на пътя им.
Тогава всички отново ще се питат - „Как се стигна дотук?“
Ето така се стига.
С бездействие. С оправдания
С институционално малодушие. С изкривен национализъм, примесен с байтошовски патриотизъм. С общество, което приема агресията за мъжество, а омразата – за родолюбие.
Историята показва до какво води нормализирането на нацистките жестове, езика на омразата и уличните банди. Германия през 30-те години също не се е събудила изведнъж нацистка, започнало е с мълчание, оправдания и институции, които са гледали на другата страна.
Това е един от онези моменти, в които истински ме е срам, че съм българин...
Срамно и тъжно.
