През май 1962 г. управителния съвет на Сентралия, Пенсилвания, организира събрание, за да обсъди как да подходи към новите отпадъци на града. По-рано същата година за целта в градчето е изкопан ров с ширина 91 м, дължина 22 метра и дълбочина 15 м за събиране на отпадъците, които много граждани нелегално изсипват около града. Ровът бързо се препълва и управата на града трябва да реши как да го разчисти. Едно решение изскача в главите на всички - отпадъците да бъдат изгорени. Разбира се, при предприемане на такива действия обаче не можеш просто да подпалиш тонове с отпадъци в 91-метрова яма, дълбока 15 м.

Отначало всичко върви по план. Ровът първо е запълнен с невъзпламеняем материал, който да задържи огъня, запален на 27 май 1962 г. След като отпадъците изгарят, всичко е угасено с вода. Въпреки това обаче два дни по-късно, на 29 май, се появяват нови пламъци. Седмица по-късно огънят продължава. Пожарникарите са озадачени, защото не могат да разберат откъде идват новите пламъци. Те използват булдозери и лопати, за да разравят отпадъци и да разберат какво се случва. Най-накрая причината за неугасващия огън е открита. На дъното на ямата е имало 5-метрова дупка, дълбока няколко метра, пълна с отпадъци, която не е могла да бъде запълнена с невъзпламеняем материал. Тъй като дупката не е била обезопасена, след подпалването на целия ров тя осигурява директен достъп до тунелите на подземните въглищни мини, върху които Сентралия е построен.

Съвсем скоро гражданите започват да се оплакват от неприятни миризми, които се появяват в домовете и офисите им, както и от дим, излизащ от земята на различни места в града. Инспектор установява, че определено има пожар в мините. От управителния съвет не си признават, че са подпалили мините, и се свързват с фирмата, на която принадлежат, под предтекст, че „пожар с неизвестен произход" гори под града им. Представители на фирмата и на градската управа се срещат, за да достигнат до най-ефективното, бързо и евтино решение на големия проблем. Всички мини в града и областта са затворени заради разрасналия се пожар и високите нива на отделящи се отровни газове. До решение на проблема така и не се достига. От екипа, заел се със случая, излизат две предложения за справяне с пожара, но и двете се оказват твърде скъпи и неефективни. Докато хората търсят решение, пожарът вече се разраства на повече от 200 метра площ под земята, което оскъпява угасяването му изключително много.

От друга страна, минни експерти правят изчисления и установяват, че в мините има достатъчно въглища, че да поддържат пожара поне в следващите 250 години. Оказва се, че е по-евтино да се изпразни градът, отколкото да се угаси пожарът. През 1980 г. правителството отпуска 42 млн. долара, за да може всички жители на града да бъдат преместени в нови градове. От около 1000 жители през 1980 г. до 1990 г. остават само 63. По последни данни от 2013 г. в града живеят 7 души. Днес Сентралия спада към призрачните градове по света. Там могат да бъдат видени облаци с газове, излизащи от почвата, напукани улици и асфалтът, който е винаги горещ, защото през последните 55 години земята под града не е спирала да гори.