сн. „Животът днес“
Галина Спасова
Роден в пустинята на Казахстан, израснал в Молдова, живее в Украйна, българин по произход, женен за рускиня. Това е проф. Михаил Станчев, чуждестранен член на БАН, ръководител на катедрата по нова история в Харковския университет „В. Н. Каразин". Има 15 монографии и над 200 научни труда по българистика. През 2000 г. защитава докторат в БАН на тема „Д-р Кр. Раковски: държавник, политик и дипломат". Проф. Станчев е временно управляващ и съветник в посолството на Украйна в България (1998-2001). Награден е със „Златна лаврова клонка" на МВнР за личен принос в развитието на българо-украинските отношения, почетен знак „За заслуги пред БАН" и др. Автор на книгите „Българите в Украйна, СССР и страните от ОНД" и „Третата световна: битката за Украйна" в съавторство с Юрий Фелштински.
Семейството му, както много други бесарабски българи, е изселено в Казахстан. От сталинския лагер не се връща дядо му, след трите вълни репресии семейството е разбито. Останалите живи се завръщат през 1956 г. в родното си село Кортен. Събеседникът ми разказва, че бил вече голям, когато там за първи път дошли хора от България.
Наистина ли едва тогава видяхте българи от България за първи път?
- По съветско време беше голяма рядкост. Това беше политика на Москва и на София - да не се допусне възраждането на българския дух сред съветските българи. Дори Тодор Живков каза в Одеса по времето на Брежнев, че такива няма. Моят опит е илюстрация - спечелих аспирантура за Софийския университет, обаче съветското министерство на образованието не ми даде разрешение. Чак след 10 години, по времето на Горбачов, дойдох за първи път в България, посетих родното село на нашата фамилия.
Вие сте българист, историк, как и защо беше и е подценяван българският културен принос за Русия и Европа, непризнаван българският характер на Кирило-Методиевото дело?
- В съветско време, между войните, българистиката и славистиката претърпяха големи поражения, тъй като повечето учени бяха репресирани. Например ръководителят на българската секция в Института по славянознание в Санкт Петербург Димитър Димитров - от приазовските българи - е разстрелян през 1938 г. заради създаването на т.нар. Българско научно дружество. В него влизат етнически българи, както и политемигранти. Съветската българистика настояваше, че Кирил и Методий не са българи, а са представители на славянството като цяло. Когато в Съветския съюз под влиянието на акад. Лихачов се възприе празнуването на 24 май, той се отбелязваше като Ден на славянската култура, без да се споменава българската. В своя статия доказвам с научни факти, че Киевска Рус е покръстена от българи и казвам кои са тези първи покръстители от Охридската епархия - но за това не се говори много нито в Русия и Украйна, нито в България. Примерно за основателя на Харковския университет Василий Каразин пишеше във всички енциклопедии, че бил грък. Аз сега, след 200 години, доказах въз основа на документи на Екатерина II и на личното му дело във Военноисторическия архив в Москва, че той е с български произход. За първи път публикувах тези документи. Влязох в битка с колеги - и гърци, и руснаци. За мен този факт има значение. Защото по това време гърците са се занимавали с търговия, албанците и сърбите са предимно войници, а българите основават учебни заведения!
И за връзките между украинци и българи също не се знае много, не се учи.
- А от 12 полка в Руско-турската война 7 са били украински. Което е логично - Украйна е била по-близо до Балканите. Да, това е Руската империя, но тя не е нещо безлико. Помня, като пристигнах в България през 1997 г., попаднах точно на 120-годишнината и ми направи впечатление, че навсякъде се говори само за руски войски. Отидох при патриарх Максим и му казах - във войските са били различни националности - финландци, румънци, украинци, молдовци, бесарабски българи. И патриархът за пръв път на церемонията пред Докторския паметник направи тази диференциация. После това бе подето от президента Стоянов, от други политици. Сега, гледам, пак се връщат малко нещата обратно благодарение на руската пропаганда. Първият ми докторат трябваше да се казва „Украинско-български културни връзки", но ВАК не ми утвърди темата, защото имало само съветско-български връзки. И аз преименувах дисертацията - „Участие на украинските младежки организации в съветско-българското културно сътрудничество".
Кои стереотипи остават нарочно неразвенчани?
- Първо е стереотипът за славянската писменост, който се поддържа съзнателно. Второто е за Велика България още през IV век - на територията на сегашна Полтавска област и дори Крим. Досега никой не е казал, че първото име на Киев е Шамбатус, на името на брата на Кубрат. Всички волжки народности са прабългарски - но за това не се говори. Дори през 1918 година в Казан се обявява Първа булгарска република, която просъществува 3 месеца, Ленин нарежда да се разтури. А нейният президент впоследствие става съветник на Кемал Ататюрк. Насаждан е стереотипът за освобождаването на България през 1944 г. от Съветската армия. Сталин на 5 септември обявява война на България, защото София не дава отговор на ултиматума. Не се водят боеве, няма нито един изстрел. Стереотип има и по отношение на 3 март. България ще си решава кога да е нейният празник, но на 3 март тя не придобива свобода, защото остава васална. А митовете за вечната дружба - те са еднакви и за Украйна, и за България. Подхранват се все още.
Тезите на предстоящата ви лекция „Кого заплашва хибридната война"?
- Стереотипите, за които говорихме, са част от хибридната война. Тя обединява и военни действия, и терористични актове, това е психологическа, информационна война, откровена киберинвазия. И да ви кажа - хората са напълно объркани. Ако ги питаш сега в Донецк и Луганск какво искат, да са в Украйна или в Русия, казват - оставете ни на мира! Дотам го докарахме. Над 57% от хората в Украйна казват, че ще гласуват за Европейския съюз. Ден преди референдума в Крим казах в интервю, че той много прилича на референдума в Судетската област, когато Хитлер въвежда войските и след това 79% гласуват за обединение с Германия. Същото с Австрия, същото при присъединяването от Съветския съюз на западните области. Но стана това, което никой не очакваше - за два дни да присъединиш територия, това дори технологично е невъзможно. Което означава, че е план, подготвян с години. Още след Грузинската война, когато Путин заявява, че ако Украйна влезе в НАТО, ще влезе без Крим. Но за да разберем какво става в днешна Русия, трябва да знаем спецификите на съветската действителност - уж няма безработица, пък никой не работи, никой не работи, пък всички всичко имат, имат, а са недоволни, недоволни са, а гласуват „за". Такава абракадабра.
Пред гореща война ли е светът?
- Тя де факто започна, може би още от Югославия. После арабската пролет, Грузия, Осетия, сега Сирия. Но украинската криза се възприе доста болезнено от световната общественост, защото взривът е много опасен. Затова в бъдеще бих искал Америка, Европа и Русия да погледнат на Украйна не като на обект за поляризация Изток/Запад. Спасение за европейската сигурност ще бъде, ако Украйна стане мост за взаимно разбиране между Запада и Русия. Тенденциите в световната икономика вървят от Запад на Изток. Технологиите са на Запад, ресурсите - на Изток. Искаме или не - това ще стане.
Споделяте ли мненията, че мигрантската вълна е част от руската стратегия?
- Аз съм сигурен дори. За да се отвлече вниманието от действията в Украйна. Основният начин е чрез страните, където Москва имаше влияние - Либия, Сирия, Ирак. Виждаме, че всичко започна изведнъж. Стотици хиляди се втурнаха към Европа, мисля, че това е предизвикан акт от трета страна. Не знам дали е Русия, но мисля, че е тя. Тази стратегия развързва ръцете на Путин. Сирийската кампания ще постигне геополитически цели, но в резултат Европа ще омекне по отношение на санкциите. Путин постигна целта си - не допусна Украйна в НАТО и ЕС. Мисля, че постепенно част от мигрантите ще се върнат обратно, ако обстановката се успокои. Но напливът на младежи до 30 години... това са бойни единици, които могат да бъдат използвани в центъра на Европа. Все пак по историческата логика би трябвало мигрантите да се върнат, този проблем да се регулира. Иначе ще има голям взрив. И нито Европа ще се оправи, нито Русия. Защото става въпрос и за ислямския фактор, което е нещо много сериозно.
