На 6 август Българската православна църква отбелязва един от 12-те най-големи празници - Преображение Господне. Началото му е в първите векове на християнството и е свързано с едно от най-важните евангелски събития - явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най-близките Му ученици. Празникът Преображение Господне започва да се чества на Изток още през 4 в. Вероятно началото на празнуването е в Палестина, а оттам постепенно е пренесено и в други региони.
Повод за това твърдение дава фактът, че в 4 в. св. Елена, майката на имп. Константин Велики, построява на планината Тавор храм, посветен на Преображението Господне. Този храм просъществува до 12 в., когато е разрушен от кюрдския водач Салах ад Дин. Според легендата на този ден Исус Христос доказва на учениците си Петър, Яков и Йоан своя божествен произход.
Когато Исус Христос проповядвал сред хората, мнозина проявили съмнение в неговата божествена същност. Дори сред учениците му имало такива, които трудно приемали учението му за смирение и за поемане на страдания в името на Бога, за преходността на земната слава и за вечността на небесния живот. За да укрепи вярата на учениците, Исус се изкачил заедно с тримата свои ученици Петър, Яков и Йоан на Таворската планина.
След вглъбена молитва, Исус изведнъж се преобразил - лицето и дрехите му светнали с ослепителна светлина. До него стоели библейските пророци Мойсей и Илия. Чул се глас от небето, който посочил Исус като Божи син. На днешния ден вярващите се причестяват след петдневен пост, като в чест на празника се позволява риба. В литургията на българските православни храмове се прибавя специално молитвено песнопение за "Освещаване на гроздето". За християните празникът Преображение носи божествена промяна, нова надежда, възраждане на духа.
Вярва се, че в нощта срещу Преображение, също както и на Богоявление, в небето се отваря Божията врата и сам Господ се показва на нея. Само праведният може да види тази врата и каквото си поиска в този миг, Господ ще му го даде. Затова през нощта майките държат децата си будни, карат ги да гледат към небето, дано видят, когато се отворят небесните порти, та да се помолят за голямо богатство и късмет. В малките градове и села на България все още са живи колоритните народни обичаи, свързани с Преображение Господне.
Правят се панаири, разменят се животни и стока. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока древност, женитбите се правели през септември, за да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен период. Според българския народен календар на 6 август настъпва трайно преобразяване в природата. Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата.
И в морето водата “се обръща” става по-студена и студените течения се засилват покрай брега. Малките лястовички на заник слънце летят заедно с големите лястовици и кръжат над града. Ако погледнете към щъркеловото гнездо, трудно ще различите кой е малкият и кой големият щъркел – еднакво големи са в гнездото. Малките птички вече са пораснали и скоро ще напуснат гнездото. Съвсем скоро лястовиците и щъркелите ще отлетят към топлите страни. Според вярванията на този ден се отваря небето и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече. Ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се преобразява.
Преображение Господне е времето, когато дните видимо започват да намаляват, очаква се захлаждане. Всеки трябва да се размисли, да си спомни, че е имало много случаи, когато е бил лош и ето, сега е времето да се преобрази, да стане по-добър. Въпреки че са Богородични пости, на този ден се разрешава ядене на риба. На Преображение Господне имен ден празнуват Сотир, Спас, Сияна, Светлин, Светла.
