сн. Калина Томова
„Куфарът на имигранта. Виртуален музей на българите в Северна Америка" (www.immigrant.bg) е уебсайт на фондация „Американски научен център в София", който стартира преди по-малко от една година. Това е първият по рода си музей на българската миграция, чиято цел е да документира културното наследство на българите в САЩ и Канада и да го представи на публиката. Чрез своите експозиции виртуалният музей цели да разкрие човешкото лице на емиграцията и да представи материали за всекидневния живот за миналото и настоящето.
В тази поредица ви представяме разкази в думи и снимки с автор д-р Диляна Иванова, научен сътрудник към музея „Фийлд" в Чикаго и главен администратор на фондация „Американски научен център в София".
Освен като проява на обяснимата носталгия по Родината и родното място, като естествена реакция при емиграция, организираните български събития в новата обстановка се явяват част от усилията на общността за опазване на идентичността и конструиране на наследството в условията на имиграция. Следващите три откъса от интервюта представят различни страни от обществения живот на българите в Чикаго.
Пикник за първи юни
През 2009 година беше първият пикник. Имаше игри за децата. Той преди всичко беше насочен към децата. Имаше игри организирани. Децата рисуваха рисунки на такава хартия, дето се върти. След като свърши, даже я заснемахме. Даже така го отбелязахме, че децата в Чикаго са нарисували най-дългата рисунка, защото те рисуваха един след друг. Втората година минахме малко на по-високо ниво. Тогава Георги на магазин „Младост" продаваше кебапчета и едни други неща и съответно всичкият профит от празника отиде за Българо-Американския център за културно наследство. Имаше музика, имахме диджей. Томболи и викторини имаше също... Голяма подкрепа имах от страна на магазин „София", които ми дадоха лакомства за децата с кашоните. От другите магазини също донесоха... Следващата година мина при още по-голям интерес.
Трети март
Трети март, с изключение на последните две години, обикновено се падаше в делничен ден. В 12 часа се вдига българското знаме в центъра на Чикаго до американското и чикагското знаме. След като се вдигне знамето под звуците на българския химн, обикновено се влизаше вътре в преддверието на кметството и там имаше поздравления от губернатора, от кметството, от главния прокурор Мадиган по случай националния празник на България. Връчваме мартеници на присъстващите гости специално. Гледаме да са гостите от американска страна. И след това следва кратка програма, обикновено танци от танцовите състави. Като че ли повечето години това е бил „Хоро". От училищата също има, от детските състави. Хубавото е, че това е празник, който е вече в официалния календар на града и той се знае, че това е националният празник на България, което е едно постижение за нашата общност тука. През последните две години, след като новият консул Симеон Стоилов се посъветва с нас, решихме, че е хубаво да се прави в почивен ден.
Откъси от интервю с Петранка Стаматова от 2013 г.
Оркестър „Изгрев"
Преди имах много повече срещи с българи, понеже бях солистка на оркестър „Изгрев"... Ръководеше го българин... Велизар, не си спомням последното му име. И имах много голямо наблюдение за българите. Защото съм пяла по пикници, по сватби, по кръщенета и така нататък. И българите по нищо не се различават от българите в България, като стане въпрос за веселба. Много сме весели, много сме темпераментни... и понеже съм присъствала на едни от най-щастливите моменти, искам да кажа, че българите много обичаме да спазваме традициите и много се спазват традициите от България. Било за кръщене, било за сватба и това много ме радва.
Откъс от интервю с Кремена Косева от 2015 г.
