Всичко започна като търсене на отговорност за погубените животи на 15 души в Нови Сад под срутен навес. Но се превърна в едни от най-мащабните протести в съвременната история на Сърбия. Сега хората искат не само справедливост, но и промяна на системата. Ще я получат ли?
Правителството на Сърбия, водено от премиера Милош Вучевич, падна от власт в сряда, след като парламентът прие подадената по-рано оставка.
Съобщението идва само няколко дни след един от най-големите протести в съвременната сръбска история. Още през януари Вучевич съобщи, че смята да се оттегли, но предишното гласуване се провали.
Прочети още
Между 275 000 и 325 000 души. Толкова хора са присъствали на протеста от 15 март в Белград според неправителствената организация Archive of Public Gatherings. Според полицията броят им е бил значително по-малък – 107 000 души.
Точното число обаче няма значение. След протеста президентът на страната Александър Вучич каза, че управляващите "са схванали посланието", както и че управлението ще трябва да се промени. Но това може да не е достатъчно.
"Не искаме хората да бъдат сменени, а системата да остане същата - корумпирана и неефективна. Искаме първо да се промени системата, а след това да можем да изберем хората, които ще управляват правителството", казва Тамара Наумович, протестираща студентка, пред Ал Джазира.
Протестите в Сърбия продължават вече близо 4 месеца. Те започнаха със смъртта на 15 души след падането на бетонна козирка на гара в Нови Сад, прясно ремонтирана от държавата. Гражданите настояха за поемане на отговорност за случилото се. Постепенно обаче протестите се превърнаха в израз на по-голямо общественото недоволство от управлението на страната.
Приближава ли се протестът до постигане на целите си?
Звуково оръдие на най-големия протест
Точно в 19 часа на 15 март стотици хиляди хора в Белград включиха светлините на мобилните си телефони. Започна 15-минутно мълчание – така гражданите отдаваха почит на загиналите при срутването на навеса в Нови Сад.
Почитта към жертвите обаче беше прекъсната 10 минути след началото ѝ. Тогава без видима причина хората внезапно започнаха да бягат от средата на улицата встрани - към тротоарите.
Освен с огромния си брой хора протестът от събота ще бъде запомнен и с друго – вероятното използване на забранено звуково оръдие. Властите отричат. Но протестиращите казват, че са чули силни звуци и са усетили вибрации.
„Изведнъж се чу много странен звук, който беше непознат както за мен, така и за всички наоколо“, казва Татяна Росич, участничка в протеста, и добавя, че усещането е било сякаш група коне тича в нейната посока.
Подобни изживявания описват и други от протестиращите. Сега около половин милион души са подписали петиция, с която искат независимо международно разследване на този случай.
Какво каза властта
„Схванахме посланието. Ще трябва да се променим“, каза Вучич на пресконференция късно вечерта на 15 март.
Той добави, че има „огромна негативна енергия и гняв“, насочени към властите. „Всички хора в правителството трябва да разберат посланието, когато толкова много хора излязат“, каза той.
Няколко дни по-късно, на 19 март, парламентът в Белград гласува оставката на правителството на Вучевич, обявена в края на януари.
В неделя президентът Вучич каза, че ако до 30 дни след оставката на премиера не бъде съставено ново правителство, ще свика предсрочни избори. Те вероятно ще се проведат на 8 юни – само година и половина след последния парламентарен вот в Сърбия.
В същото време обаче Вучич продължава с натиска си срещу протестиращите. Във вторник той каза, че университетските преподаватели, които не работят, а стачкуват заедно със студентите, които станаха двигател на недоволството, няма да получават пари.
По-близо до целта?
Студентите отбелязват, че ефектите от протеста са налице и са многобройни. Първият от тях е, че се е подчертала „важността от единството в една държава“.
„Хората вярват, че правителството ще припознае нашите искания и ще се изправи пред факта, че много от решенията и политиките, които осъществява, са неприемливи“, казва студентката Зорана Смилянич пред местната редакция на Свободна Европа.
Тя добавя, че „колективните действия имат за цел да окажат натиск върху институциите“.
Част от обществеността в Сърбия и представители на опозицията смятат, че властта е загубила легитимност след протестите.
„В Белград се проведе исторически протест, който показа, че сегашният режим напълно е загубил легитимност и всякаква демократична основа за управление на държавата“, написа опозиционният Зелено-ляв фронт в социалните мрежи.
Президентът Александър Вучич отговори с планове за евентуални нови избори и референдум.
"Само не ги оставяйте да говорят и да хленчат отново след тези избори и да се оплакват отново на Свети Петър, че са ги загубили. И аз ви казвам - такова е положението с легитимността, че бихме ги победили по-убедително, отколкото на последните избори", каза Вучич на 15 март.
Експерти смятат, че изборите са вариант за излизане от политическата криза, но само ако са свободни и честни.
Последните парламентарни избори в Сърбия бяха белязани от множество обвинения срещу властта, че е постигнала победа чрез изборна измама. Управляващата Сръбска прогресивна партия отхвърли твърденията като неверни.
„Единствената алтернатива са свободни и честни избори, организирани от временно правителство“, казва Небойша Владисавлевич, професор от Факултета по политически науки в Белград. И добавя, че такова правителство трябва да бъде съставено от представители и на управляващите, и на опозиционните партии, заедно с независими експерти.
Идеята за преходно правителство се предлага както от опозицията, така и от граждански инициативи. Представители на управляващите обаче многократно я отхвърляха с обвинения, че така опозицията иска „да дойде на власт безболезнено“.
Какво следва
Според Владисавлевич „сега е моментът за активни действия от страна на демократичната опозиция, с подкрепата на гражданите“.
Той добавя, че "не е честно да се очаква" студентите да решават всички проблеми.
От своя страна студентите многократно са се дистанцирали от дейността на всички политически партии.
Владисавлевич смята, че опозицията и гражданите трябва да „окажат натиск върху правителството да приеме компромис, който би разрешил политическата криза по мирен и институционален път“.
„Блокадите ще продължат, докато исканията ни не бъдат изпълнени“, казват протестиращите студенти.
Какво разпали протестите
Протестите в Сърбия започнаха с блокади на университетите от студенти през ноември миналата година. Сега те са подкрепяни от преподаватели, фермери, адвокати, спортисти и много други общности и граждани.
Основните искания на протеста са:
- публикуване на пълната документация за реконструкцията на железопътната гара в Нови Сад, чийто срутен навес уби 15 души
- отхвърляне на обвиненията срещу хората, арестувани и задържани по време на протестите
- наказания за нападателите на студентите по време на протест
увеличаване на бюджета за факултетите.
Правителството казва, че е изпълнило тези искания, но студентите отричат.
От своя страна, протестите се превърнаха и в израз на всеобщо недоволство от управлението на президента Александър Вучич, който е на власт в страната от повече от десетилетие.
