Склонни сме да разглеждаме размириците като вътрешно събитие, което обикновено се ограничава в рамките на дадена държава или регион. Понякога обаче има случаи, в които вълненията се разпространяват поради страх или алчност отвъд пределите на дадена нация, като по този начин променят региона и дори света отвъд него.
Такъв е случаят в Близкия изток.
Процесът протича по следния начин: Вътрешните размирици в една държава пораждат страх в друга държава, че размириците ще се разпространят и там. След това страхът е, че вълненията ще предизвикат военни действия в другата държава. И двете страни могат да заемат отбранителна позиция или да се уплашат достатъчно, за да действат агресивно. Страхът и надеждата са в основата и двигателя на войната. Размириците са генераторът.
Обикновено се казва, че войната в този регион е малко вероятна, тъй като нациите му са слаби. Силата и слабостта са относителни и тези нации трябва да се сравняват не със Съединените щати, а една с друга. От това колко силна е една нация спрямо друга зависи изходът.
Теренът и географията са константи, но страхът има забележителна историческа способност да ги преодолява и не прави войната невъзможна. Войните са най-възможното човешко нещо.
Иран, който се намира в средата на Близкия изток, е държава, която отдалеч воюва със Съединените щати и Израел. Иран разполага с най-голямата армия в Близкия изток, със значителни бронирани сили и, както изглежда, със значителен ракетен арсенал. Твърди се, че той няма възможност да придвижва бронираните си сили в битка поради околния терен, разстоянието до враговете и невъзможността да доставя гориво на бойното поле. (Аз съм скептично настроен; Иран е голям производител на петрол и очаквам, че разполага с достатъчно възможности за рафиниране, за да достави гориво там, където трябва).
Като разглеждам терена и пътния достъп на Иран до съседните държави, мисля, че очевидното заключение е, че Иран всъщност има възможност да проектира мощ в региона и да нанася ефективни удари с ракети. Като минимум планиращите трябва да приемат, че иранската армия може да действа на разстояние. Стратегическото му положение може да му позволи да нанася удари в различни посоки, включително на север към Русия, и да се изправи срещу евентуално руско придвижване на юг.
Рискът от мащабна война в сърцето на Близкия изток, критичен и стратегически регион, не е незначителен, както и перспективата Иран да започне война от разстояние.
Способността на Съединените щати бързо да разположат блокиращи сили за защита, да речем, на Саудитска Арабия, е съмнителна и по този начин създава опасна ситуация. САЩ имат жизненоважен интерес от поддържането на стабилен свят, така че оставянето на едни държави на милостта на други би създало дългосрочна болка, дори и в краткосрочен план да не е така.
Анализ на Джордж Фридман
