сн. Уикипедия
Повече от 140 години след залавянето на Васил Левски човекът, сочен за негов предател - поп Кръстю, отново е в центъра на огромен скандал. Известният писател Георги Мишев се ядоса на жителите на град Ловеч, след като обществеността възропта местен площад, намиращ се срещу художествената галерия в квартал "Вароша", да се кръсти на поп Кръстю.
По тази причина г-н Мишев хвърли удостоверението, с която някога Ловеч го обяви за свой почетен гражданин. Първоначално идеята на писателя бе приета за разглеждане. Комисия на общинския съвет дори допусна, че няма причина площадът да бъде кръстен по този начин. Все пак градските власти препоръчаха името да бъде променено на по-неутралното площад "Свещеноиконом Кръстю Никифоров", което няма да предизвиква моментални асоциации със смятания от всички за предател на Апостола.
Георги Мишев заедно с братята Васил и Марин Колеви са във фондация "Граждани срещу насилието", която си е поставила задачата поп Кръстю Никифоров да бъде реабилитиран. Неговото предложение бе въпросният площад да се именува "Площад поп Кръстю и приятели". Причината да бъде избрано именно това място е, че там някога се е намирала къщата на свещеника. Фондацията на г-н Мишев дори настояваше да се постави и паметен знак.
Жителите на града обаче реагираха бурно на предложението и властите в Ловеч започнаха да дават заден, уплашени да не предизвикат и там протестни митинги. Областният управител на Ловеч Милко Недялков заяви, че ако се стигне до решение на местния парламент площадът да носи името на попа, той ще използва законовите си пълномощия и ще го спре. "В града няма площад "Васил Левски". Дори историята да оневини поп Кръстьо, това не означава, че е герой, достоен за кръщаване на площад", каза той.
Георги Мишев реагира на тези думи, като нарече областния управител комунист: "Аз приех да съм почетен гражданин на Ловеч през 2006 г., когато председател на общинския съвет бе именно Милко Недялков. Днес въпросът ми към него е в качеството си на какъв той си позволява вмешателство в историята ни и дали той щеше да се произнесе по този начин, ако поп Кръстю бе комунист. Едва ли. Тогава излиза, че единствената вина на тоя бележит българин да не бъде признат от днешната власт в Ловеч е, че той не е бил комунист. Впрочем такива комунисти като академик Косев, проф. Божидар Димитров и Николай Хайтов вече заявиха, че поп Кръстю не е предал Левски."
Г-н Мишев намери съюзници дори в църквата. Неговото предложение бе подкрепено и от Ловчанския митрополит Гавриил. Съгласие даде и Регионалният исторически музей в Ловеч. Неговият директор Капка Кузманова твърди, че основани на фалшиви факти, обвиненията в предателство на Левски постепенно преди и непосредствено след Освобождението са разширили своя обхват в полето на публичното пространство и са довели до преждевременната кончина на лишения от възможности за защита свещеник, а след нея ескалирали и се превърнали в основа на историографски и художествени версии, обществени нагласи, дори държавна политика.
Първите мотивирани твърдения кой е предателят всъщност датират от 1925 година. Тогава историкът Димитър Страшимиров публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно поп Кръстю става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Левски. Преди него подобни твърдения са отправяли и много известни български творци и общественици. Най-напред Любен Каравелов (в. „Независимост", 1873-1874 г.), след това Захарий Стоянов, Иван Вазов (ода „Левски" в стихосбирката „Гусла" (1881), Димитър Страшимиров, Антон Страшимиров, Александър Бурмов, професор Иван Унджиев, Константин Илиев и др. поддържат версията за предателството на поп Крьстю. Тя намира почва и в самия гр. Ловеч след Освобождението сред местните общественици Юсеин Бошнак, Марин поп Луканов, Стефан Дренков, Иван Драсов и Димитър Пъшков. Любопитното е, че и съратниците на Левски Никола Цвятков, Величка Хашнова и Мария Сиркова също са категорични, че именно попът е предателят.
В последните години обаче други общественици започнаха кампания за изчистването на името на Кръстю Никифоров. Тяхната версия е, че той е бил „жертва на оклеветяване" от страна на участници в комитетската дейност, главно в Ловеч и Плевен. Известно е, че непосредствено преди предателството на Левски поп Кръстю е касиер на Ловчанския комитет и си закупува къща. Твърди се, че Левски се усъмнява, че свещеникът е откраднал парите от касата и иска отчет от него. Това съмнение именно карало много хора впоследствие да смятат, че поп Кръстю го е предал, за да си отмъсти.
Днес на входа на храма „Успение Богородично" в Ловеч има плоча, която гласи: „В този храм служи поп Кръстю Тотев Никифоров, живял през 1838-1881 г., борец за църковни, национални и социални свободи. Светлата му памет бе помрачавана 120 години."
Тази година се навършват 175 г. от рождението на поп Кръстю. След огромния скандал в Ловеч Георги Мишев нарече "невежи" тези жители на града, които са против идеята му. "Протестирам срещу невежеството на част от гражданите, които подкрепят една комунистическа номенклатура и продължават да наричат поп Кръстю предател", заяви той.
