Понеделник ще е най-дългият ден в годината, траещ 15 часа и 19 минути за нашите географски ширини. Това е денят на лятното слънцестоене, когато в Северното полукълбо настъпва лятото, а в Южното - зимата. Астрономическото лято тази година в България ще настъпи на 21 юни в 06:32 ч., когато Слънцето ще бъде в точката на лятното слънцестоене в съзвездието Бик (Телец), близо до границата му с Близнаци, съобщи за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и катедра "Астрономия" при СУ. За сравнение най-късият ден тази година ще бъде 21 декември, с трайност само 9 часа и 2 минути. Това е денят на зимното слънцестоене, уточни Маркишки. Специално за интересуващите се от астрономия той припомни, че на 21 юни се наблюдават най-североизточният изгрев на Слънцето и най-северозападният му залез. "Затова в началото и в края на дните около лятното слънцестоене Слънцето осветява най-добре северните стени и фасади на сградите, северните склонове на планинските върхове и местностите, намиращи се под тях", посочва физикът. Според него тези особености са важни например за хората, практикуващи архитектурна или пейзажна фотография. "По обяд на датата на лятното слънцестоене централното ни светило се издига най-високо в небето - на около 71 градуса над южния хоризонт за нашите географски ширини. Това е моментът от годината, в който предметите хвърлят най-къси сенки - например гномоните на хоризонталните слънчеви часовници. Това всъщност е и причината да настъпи лятото - по-отвесно падащите слънчеви лъчи и повишената продължителност на деня затоплят Северното полукълбо на Земята, докато в Южното започва астрономическата зима", уточни физикът. За изкушените от астрономията и небесните явления той обърна внимание, че при пълнолуние, случващо се около началото на астрономическото лято, се наблюдава най-югоизточният изгрев на Луната и най-югозападният й залез. За 2021 г. това ще се случи в началото и в края на нощта на 24 срещу 25 юни. През същата нощ в 01:40 ч. (за София) Луната ще кулминира най-ниско над южния хоризонт, на височина само 21 градуса (максимално южно луностоене за лятното полугодие). С други думи през цялата нощ срещу 25 юни пълната Луна ще се наблюдава ниско над хоризонта. При пълнолуние, случващо се близо до датата на зимното слънцестоене, Луната се издига най-високо в небето в полунощ, докато на обяд Слънцето е видимо най-ниско над южния хоризонт, уточни Маркиики. "Тази "размяна" на двете ярки небесни светила е била известна още по времето на Анаксимандър (VI в.пр.н.е.), но много хора я забелязват в наше време, без да са предварително осведомени за тази закономерност", подчерта той. "Причината за настъпването на годишните сезони е наклонът на земната ос на въртене, който към 21 юни 2021 г. е 23 градуса 26' 14.7". На датата на лятното слънцестоене Слънцето се издига на този ъгъл над небесния екватор, греейки по-отвесно за Северното полукълбо на Земята. На датата на зимното слънцестоене е обратно - централното ни светило е видимо на посоченият ъгъл под небесния екватор, греейки косо за нас, но по-отвесно за Южното полукълбо, където настъпва лятото. Тази промяна на слънчевото греене периодично затопля и охлажда двете полукълба, водейки до смяната на сезоните", каза физикът Маркишки.
