Политиканствай с мен

Йордан Бъчваров – биолог в университета Дюк, САЩ, и Иван Нинов – декан на холандския университет в Доха, Катар, помагаха на Слави с въпросите на кастинга

ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ, В. „Сега“

Слави Трифонов обявява госта. Той/тя влиза в студиото, сяда, представя се. Разговарят, споделят лични и професионални истории, колегите на Трифонов се включват с въпроси и коментари. След 10-15 минути раздумката приключва и гостът си отива. Идва следващият.

Това не е сценарият, по който „Шоуто на Слави” работи всяка седмица от понеделник до петък. Така протече прословутото чакано от месеци изслушване на хората, измежду които Трифонов обеща да подбере „политиците, които заслужава една модерна и цивилизована държава”. Събитието се проведе на 2-4 февруари по около 7-8 часа на ден. Нямаше ги „Ку-ку бенд” и балет „Магаданс”, за да запълват паузите с музика и танци. Липсваше ръкопляскащата по сигнал публика. Иначе кастингът съвсем щеше да заприлича на 3-дневно издание на неговото тв шоу.

За да придаде тежест на събеседването, Трифонов се беше лишил от компанията на своите сценаристи, с които иначе обича редовно да разнищва политически и обществени теми. Наместо това беше подбрал трима българи, живеещи в чужбина, които да му помагат с претендентите за политическата сцена: Иван Нинов – декан на холандския университет в Доха, Катар; Атанас Раденски – професор по компютърни науки в университета Чапман, САЩ; Йордан Бъчваров – биолог в университета Дюк, САЩ. „Те са хора с изключителни качества. Въпреки че работят в чужбина, са много повече българи от много, които живеят в България, защото милеят за това, което се случва тук, и са готови да направят всичко, за да има в нашата Родина просперитет”, похвали помощниците си шоуменът.

През януари  Трифонов обяви, че 3777 души са изявили желание да участват в организираното от него изслушване. Отделеното време обаче стигаше да се препитат по 30-ина души на ден.

По какви критерии бяха подбрани късметлиите, явили се на живо

така и не стана ясно. Иначе разнообразие сред хората не липсваше – от 20- до 70-годишни, с какви ли не професии – бизнесмени, адвокати, военни, икономисти, ИТ специалисти, лекари, дори и оператор на ядрен блок в АЕЦ „Козлодуй”.

От кандидатите се очакваше да говорят по три теми – образование, здравеопазване и правосъдие. Събеседването обаче куцаше най-вече заради рефлекса на Трифонов да води разговора по начина, по който го прави в неговото шоу. Сякаш беше подхванал ново издание на състезанието за таланти „Танцувай с мен”. „Не ти ли е мъчно за басейна”, обърна се шоуменът към един от първите участници – хирург, зарязал работа и къща с басейн в Щатите, за да живее и да се труди в Ботевград. И с такива реплики, без никакво отношение към главното, изяждаше и без това оскъдното време на претендентите. Помагачите му, волно или не, влязоха в ролята на негови беквокали, вместо да вкарат разговора в някакви рамки.

Подготвени и компетентни хора сред участниците не липсваха.

Повечето обаче не говореха конкретно, а се задоволяваха с пределно общи приказки

за необходимостта да се изкорени корупцията, да се спре обезлюдяването на страната и да се развива човешкият капитал.

Особен афинитет Трифонов показа към военните и „технократите”. Румен Попов, ексвоенен разузнавач и бивш аташе в Анкара и Техеран, държа в мълчание шоумена близо половин час, докато обясняваше, че при липсата на армия България трябва да сключи договори за военно съюзничество с други държави. „Ние в никой случай няма да можем да се защитим сами. Ако някой ни нападне, даже няма да разберем кога се е случило. Ако се страхуваме от Турция, слагаме една база на Ново село, разполага се една американска бригада и Турция никога няма да влезе в България”, съветваше разведчикът. Яви се и бившият командир на военноморската авиация Виктор Ценов. 68-годишният авиатор настоя за боеспособна армия, с която „поне 3 дни да се защитим, докато дойдат съюзниците”. „Харесвам военните. Ясно, точно, безапелационно”, възхити се Трифонов на гостите си.

С това претендентите с профил от сектор „Сигурност” не се изчерпаха. Светлин Стоянов, капитан от НСО, разкри, че през последните 10 години службата е била раздута до 1300 души. „НСО се е превърнала в хранилка на политическите партии, както и всички служби, ДАНС, дори баретите. Имаме наше момче, дай да го направим барета, че играе добре физическо”, описа Стоянов шуробаджанашките практики.

Виктор Янев, избран за полицай на годината през 2008 г., след като спаси момиче от самоубийство, разказа с горчивина за огромното недоверие към МВР и за проблема със съдебната система. „Хващали сме хора по 10 пъти, които след месец пак са на улицата. Ако получават ефективно наказание, нещата ще стоят много по-добре. Не да изкарваме по един полицай на 10 души”, изтъкна Янев. Бранимир Бранков, също работил за вътрешното министерство, пък излезе със странната идея да се създаде специален извънсъдебен орган, подчинен на президента, който да контролира и преглежда приключилите дела.

В съдебната система се прицелиха и всички юристи

участвали в събеседването. 26-годишният адвокат Александър Рашев се усъмни, че единствената цел на правосъдната реформа е да се уреди разпределението на позиции в съдебните органи. Колежката му Искра Костадинова настоя да се премахне статутът на несменяемост на магистратите, който добиват след 5-годишен стаж. „Отгоре трябва да се започне”, обобщи Трифонов.

Повечето кандидати предпочетоха да говорят за образование. Пламен Николов, управител на местния филиал на американска компания, се обяви за незабавно изготвяне на стратегия срещу изтичането на мозъци, изравняване на бюджета на образователното министерство с този на МВР и утрояване на преподавателските заплати. „Синергия от хуманитарно възпитание и технологичен елемент по израелския модел”, описа Николов визията си за образованието. Работещият в чужбина Ивайло Ибрахимов препоръча да се премине към по-слабо субсидирана форма на обучение, като спестените пари се инвестират в специалностите, които са важни за икономиката. Покрай разговорите за образованието Трифонов разкри възхищението си от Сингапур, „финансовата врата към Азия”, който се развивал на основата на три принципа – „образование, безусловно върховенство на закона и морал“.

Не липсваха и действащи политици

усетили възможността за пробив покрай Трифонов. Мариета Георгиева, общински съветник във Видин от гражданско обединение „Единни за промяна”, му се оплака от разочароващия си опит с ГЕРБ. „Бях един от учредителите на ГЕРБ и в първия миг, когато нещата започнаха да се усещат като власт, се оказа, че хората, които искат да мислят, не са желани, тъй като не са послушните хора”, разказа общинарката. Даниела Давидкова, неуспял независим кандидат-депутат, обясни, че мотивът й да навлезе в политиката е, че „започва да вреди на бизнеса заради лобистките закони, които се приемат”. „За лечението на деца в чужбина трябва да има неограничен ресурс, а за заплатите на политиците суверенът, който ги е избрал, да пуска есемеси”, заяви Давидкова.

Кулминацията обаче дойде с лидера на неизвестната партия „Движение демократично действие” Стефан Иванов, който директно предложи на Трифонов да си партнират в политиката. „Промените трябва да се правят от колкото се може по-големи общности от хора. Дойдох да изкажа нашето желание да се работи съвместно. Има други общности, които са готови”, каза Иванов. Изненадан, шоуменът отвърна, че „тепърва трябва да се срещнем с вас, но в една друга ситуация”. „В момента смисълът на това е съвсем различен. Целта е личности, а не групи от хора, които са се организирали вече с политическа регистрация”, изтъкна Трифонов. И след като Иванов си тръгна, порица екипа си: „Защо ми пускате човек от политическа партия?”