Конското месо се използва от хората за храна от хилядолетия. Наред с това някои религии в различни периоди налагат табу върху употребата му или даже забрана. В днешно време конското месо се счита за табу в повечето англоговорещи страни - Великобритания, САЩ, Канада и Австралия. Значителен брой европейски и азиатски страни обаче продължават да използват в менюто си конско. Основните страни производителки са Китай, Мексико, Казахстан, Аржентина, Италия.
В повечето страни, в които конете се колят за месо, това става в кланици, като процесът на клането се извършва по подобие на клането на говедата, т.е. използва се отделна кланична линия. Същото правило би трябвало да се отнася и за конете, които се колят с цел производството на месо, предназначено за производство на храни за животни или за храна на животните в зоологическите градини. Изтъква се, че обработката на конския каркас е много по-лесна и по-чиста в сравнение с обработката на каркасите на други животни. Конското месо е богато на протеини, желязо, има ниско съдържание на мазнини и холестерол, на вкус е леко сладникаво, консуматорите го определят като нещо средно между говеждото и еленското месо. Много хора трудно биха различили на вкус говеждото от конското. Подобно на другите видове месо то може да се приготвя по различни начини: да се пече, да се осолява, да се опушва, да се пече на грил, да се влага в производството на различни видове колбаси, даже може да се яде сурово смляно месо - стек тартар. Използва се при приготвянето на някои традиционни видове салами. Освен това е по-евтино в сравнение с говеждото месо.
Мнението на учените е, че когато конското месо е добито според хигиенните правила в кланици, не би трябвало да има опасност от микроби, но заразяването на месото със салмонела е почти повсеместно. Възможно е също така заразяването с трихинела. Тези микроби биха могли да причинят заболяване, когато месото се консумира сурово. Освен това поради натрупването на кадмий в черния дроб и бъбреците на конете би могло да се смята, че тези органи не са препоръчителни да се използват за консумация от хората.
Основните страни износителки на конско месо са Аржентина, Бразилия, САЩ (до 2008 г.), Канада, а от Европа - Белгия, Полша и Франция. Най-големите вносителки са Белгия, Франция, Русия, Италия, Нидерландия, Япония. Вносът на конско месо в Япония се осъществява основно от Канада, Бразилия и Аржентина. Почти всичкото конско месо, произвеждано в Канада, е предназначено за износ.
Клането на коне, чието месо се използва за консумация, среща значителна съпротива в страни като САЩ и Великобритания. В Америка се счита, че конете са животни, предназначени да бъдат използвани само за спортуване и за компания на хората. Известната актриса и защитничка на правата на животните Брижит Бардо от много години е инициатор на кампанията да се спре употребата на конско месо за човешка консумация. Но тази борба е без особен успех. Във Франция през последните години потреблението на конско нараства. Голяма доза сантименталност присъства, когато се изисква забрана на използването на конско месо за консумация. Конете се сприятеляват с хората, които ги отглеждат, доставяли са им немалко радостни минути.
В САЩ американската филмова звезда Бо Дерек също поде кампания против използването на конско. От 2008 г. в САЩ беше забранено клането на коне с цел производството на месо и кланиците за коне бяха закрити. Години наред САЩ бяха едни от основните доставчици на конско месо за Франция. През 2007 г. в САЩ са произведени 25,000 тона конско месо, предназначено за износ. Някои кръгове от обществото и организации, защитаващи хуманното отношение към животните, изтъкват, че сегашната ситуация в САЩ е влошила отношението към конете. Сега те се третират много по-лошо, не се спазват правилата на хуманното отношение по време на транспорт, докато ги карат до кланиците в Мексико и Канада. Освен това състоянието на повечето кланици в Мексико далече не е на нужното ниво в санитарно-хигиенен аспект и по отношение на хуманното отношение по време на клане. След забраната за клане на конете в САЩ се губят и значителни средства, тъй като износът на конско месо е прекратен, а търсенето и цената му на международния пазар се повишават. Възниква и проблем какво да се прави с хилядите животни, които всяка година трябва да бъдат умъртвявани поради старост или негодност, тъй като таксата за евтаназия и екология е около $400 и много от собствениците на конете не биха искали да я заплатят. В някои страни се смята, че употребата на конско месо за храна е приоритет на по-бедните слоеве от населението и се разглежда като заместител на по-скъпото говеждо и свинско месо.
