Млад мъж от Румъния, чийто живот беше спасен от български лекари, се върна след повече от две години в България, за да благодари лично на медиците. Той и цялото му семейство организираха специална изненада за лекарите спасители.
През 2020 година, по Коледа младият IT-специалист Александру е приет по спешност във ВМА. Претърпява две спешни белодробни операции заради течност в белите дробове, след което остава два месеца в реанимацията и още един месец в Клиниката по рехабилитация, за да го изправят отново на крака. 23-годишният Александру прекарва повече от три месеца във ВМА с минимални шансове да оцелее. Армия от лекари успя да го спаси и да го вдигне на крака.
Две години и половина по-късно чудото, което сътвориха лекарите, не е забравено. Напротив - спасените винаги намират начин да благодарят на своите спасители.
Алекс отново е командирован в IT-компания у нас, а родителите му и по-малкият му брат са дошли специално от Италия, за да кажат „Благодаря“ на лекарите спасители. Първата им среща е с екипа на интензивното отделение, който полага първите животоспасяващи грижи за Алекс. Приготвили са торта с надпис „Благодаря“, както и икона за проф. Николай Петров.
„Моята майка се е молила за живота ми в катедралата „Свети Александър Невски“. И когато лекарите са казали, че е възможно да не ме спасят, тя всеки ден се молила за чудо. Тази икона е олицетворение на нашата история и на това, през което минахме. Но най-вече е символ на чудото и на спасението“, разказва Александру пред bTV.
„Този път сълзите са от щастие. Благодарна съм на лекарите, че направиха чудо. Ако сега стоя до своя син, то е благодарение на тях“, допълва майка му Михаела Гафиуч.
През 2021 година проф. Николай Петров описва случая „Александру“ като неспасяем.
„Действително на няколко пъти ние почти бяхме загубили надежда. Това ни се случва доста често между другото, но екипът е корав. В такива случаи правим нещата по протокол и се надяваме на Господ. Така че, този подарък го приемам като Божия намеса за неговото оцеляване. Тук беше въпрос на оцеляване. 60 дни битка. Колегите дадоха всичко от себе си. Чувството да си полезен е велико“, разказва проф. Николай Петров, началник на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение във ВМА.
„Това е най-малкото, което мога да направя. След всички тези усилия, които те са положили за мен. Просто лично да дойда и да им кажа „Благодаря“. И по-важното – да покажем на хората, че надежда винаги има. Знайте, че има надежда дори и в най-безнадеждните ситуации, като моята“, допълва Александру.
Следващата спирка на Александру и семейството му е в Клиниката по гръдна хирургия.
„Веднага след престоя му в реанимация, той дойде в нашия екип. Беше трудно, беше почти неадекватен. Всички сестри, санитари и лекари действахме с много усилия и вярва. Майка също помагаше по всякакъв начин“, разказва старша сестра Лорета Колева.
„Много добре си спомням Александру, има пациенти, които всеки един лекар помни за цял живот. Дни наред той беше пациент номер едно. С него започваше и завършваше всеки един работните дни на екипите, за което благодаря на всички колеги“, разказа д-р Светлин Николов, Клиника по гръдна хирургия във ВМА.
Семейството посещава и Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина на ВМА, където лекарите вдигат Александру отново на крака.
„Когато дойде време да изпишем Александру и да обсъдим връщането му в Румъния, те решиха той да се прибере вкъщи. Тогава всъщност консулът влезе при нас и ни каза: „Само няколко месеца преди Нова година ние бяхме уговорили погребална фирма и всички съпътстващи атрибути, така че да доставим тялото на Александру вкъщи. И сега - не мога да повярвам“, разказва доц. Любина Веселинова, началник на Клиниката по рехабилитация.
Прочети още
„Той разви всички най-тежки усложнения, които могат да се случат. Белодробна тромбоемболия, направи стомашни кръвоизливи, разви панкреатит остър, чревна пареза – всяко едно животозастращаващо. Беше кошмарен като пациент и като проблем за екипа“, каза тогава проф. Петров.
