На 14 януари Православната църква чества св. Равноапостолна Нина, преп. отци, избити в Синай и Раита. Имен ден празнуват всички с името Нина, Нино, Адам, Калчо. Името е с древен вавилонски произход – Нин се е наричала богинята на плодородието. Среща се и в индианските племена и означава „огън“, „пламък“.

Макар че се счита за руско, това лично женско име се радва на международна популярност – често се среща в Русия, България, славянските и германските народи. В Италия Нина е галено име, съкратено от Джованина, както и на всички други дълги имена, завършващи на „нина“. Света Нина е родена в Кападокия в семейството на знатни и благочестиви хора.

На 20 години Нина заедно с майка си и баща си се местят да живеят в Йерусалим, тъй като майка й била сестра на йерусалимския патриарх.

По-нататък съдбата я отвежда в Иверия – днешна Грузия, където света Нина живяла благочестиво и целомъдрено, проповядвала Евангелието и призовавала християните и друговерците към покаяние. На четиринадесетия ден от януари се почита и паметта на избитите монаси, подвизавали се в обителите и пещерите на планината Синай и в съседната крайбрежна пустиня Раита. Избиването на отците станало през четвърти век. То е записано от египетския монах Амоний, станал очевидец на това събитие.

Няма точни сведения за времето, когато християнството проникнало на Синайския полуостров, но в началото на ІV век там, на Хорив и в разположената по източния бряг на Червено море Раитска пустиня, живеели много отшелници в строго подвижничество. Към 311-313 г. те били нападнати от сарацинско племе и в Синайския манастир били избити всичките четиридесет монаси.

Между загиналите иноци имало бележите подвижници, които проявили удивително мъжество и величаво християнско спокойствие при нападението на тази развилняла се орда, която напразно изтезавала божиите люде, за да узнае къде са скрили несъществуващите им богатства.

Нил Старши (426 г.), който в самото начало на V век се подвизавал на Синайския полуостров заедно със сина си Теодул, е описал второ подобно нападение на бедуините, които разрушили в 400 година Синайската обител и предали на смърт много иноци, а други отвлекли в робство.

Между пленените бил и Теодул, който бил откупен от епископа на Елуза. Преподобни Нил открил сина си в дома на епископа, който ръкоположил и бащата, и сина за свещеници и те отново са завърнали в своята Синайска обител.

За да защити Синайските подвижници от бъдещи угрози на бедуините, Юстиниан Велики (527-565 г.) построил в първата година от царуването си прочутия до днес Синайски манастир "Св. Екатерина", където се съхраняват два скъпоценни старобългарски пергамента – Синайски псалтир и Синайски требник.