На 3 януари 2023, година преди да навърши 100, почина Любен Зидаров. Разделяме се с една от най-ярките личности в областта на българското изкуство през изминалото столетие. Това съобщиха от Съюза на българските художници.
Любен Зидаров
оставя забележително творчество в областта на илюстрацията и живописта, формирало вкуса на няколко поколения. Активен художник до последните си дни, той ни вдъхновяваше с нестихващия си порив да твори и експериментира, с оптимизма и финото си чувство за хумор.
Любен Зидаров е дълбоко свързан със Съюза на българските художници през годините – председател на Творческия фонд през 1980-те години, от 1996 до 1999 е председател на СБХ.
Роден във Велико Търново през 1923, завършва живопис при проф. Илия Петров през 1948, но още като ученик рисува многобройни илюстрации и комикси за различни вестници и списания. През 1950 – 1970 рисува за детските издания вестник „Септемврийче“ и списание „Славейче“, главен художник е на издателство „Народна младеж“ (1967 – 1970). Сред най-значимите му илюстрации са „Приказки на Шехеразада“, „Български народни приказки“, „Островът на съкровищата“ на Робърт Луис Стивънсън, „Подир сенките на облаците“ на Пейо Яворов, „Морското вълче“ на Майн Рид, „Том Сойер“ на Марк Твен, „Приказки“ на Ханс Кристиан Андерсен, „Приказки от цял свят“ на Николай Райнов.
За творчеството си
Любен Зидаров е удостоен с държавното звание Народен художник. Носител на различни награди: сребърен медал (1959) и златен медал (1965) от Международната изложба на книгата в Лайпциг, награда на ДКМС за изкуство и култура (1970), наградата „Борис Ангелушев“ на СБХ за илюстрация (1976), както и орден „Кирил и Методий“ – I степен през 1963. През 2014 е удостоен с голямата награда на Столична община за цялостно творчество и специален принос в областта на културата. През 2016 получава отличието „Златен век“ на Министерство на културата.
През 2022 е удостоен със званието доктор хонорис кауза на Художествената академия в София.
Поклон пред светлата му памет!
