Със заупокойна молитва на футболното игрище, което носи неговото име, днес бе почетена паметта на Трифон Иванов. На възпоменателната церемония дойдоха десетки граждани, общественици, приятели, близки, футболистите от мъжкия отбор на Етър и от детско-юношеската школа. Всички те сведоха глава пред легендарния защитник на националния отбор и Почетен гражданин на Велико Търново, който си отиде преди 4 г. на 13 февруари, само на 50-годишна възраст. Траурният кът бе обсипан с цветя, а в негова памет прозвучаха трогателни слова. "Поклон, Трифоне! Завинаги един от нас!", написаха от Етър Велико Търново. „Трифон беше голям спортист, с много качества. Той притежаваше дух, самоотверженост, лидерство. Малко са епитетите за неговата личност. Изпитвам голяма благодарност от мое име и от страна на БФС, че по този начин се почита Трифон Иванов и му се оказва тази чест. И че това хубаво игрище носи неговото име. Благодарен, че много хора оценяват какво е допринесъл този човек за българския футбол и за града, от който е тръгнал. Много са ми спомените с него. Беше весел човек, на емоцията. Винаги стоеше на гребена на вълната. Когато трябваше да поведе националния отбор като капитан, той се справяше блестящо. Всички ние, като приятели и футболисти му благодарим за това, защото без него ние може би нямаше да постигнем всичките си успехи.", обяви бившият му съотборник от Етър и националния отбор Бончо Генчев.

Прочети още

Скъпи спомени за Трифон Иванов има и Емил Йорданов, който бе водещ на церемонията. „Трифон ми е разказвал. Като е играл в мач срещу Манчестър Юнайтед, с Ерик Кантона в него, всички състезатели от Рапид Виена са искали да вземат тениската на Кантона за спомен. Но тай казал: „Не, тази тениска ще я дам на Трифон Иванов”. След мача всички са заобиколили голямата звезда на „червените дяволи”, но Кантона влязъл в съблекалнята и дал тениската си от въпросния мач на Трифон. Аз като фен и на Етър, и на Манчестър Юнайтед не мога да ви опиша каква емоция изпитах. Беше ми обещал да ми я даде за музея на английския клуб, но се спомина. Другият ми прекрасен спомен с Трифон, с когото бяхме много добри приятели, е, че на всеки турнир, който организирахме за деца, лишени от родителска грижа, той винаги присъстваше. Много обичаше децата, играеше с тях, подаряваше им топки, снимаше се с тях. За мене, в сърцето ми, той ще си остане един прекрасен човек”. „Трифон направи много за града, дано и той го зачита. И най-важното, нека младите бъдат много упорити! Без воля няма постижения. Всяко начинание синът ми искаше да го постигне с голям успех. Искаше да се наложи. И в спорта беше така, и в живота, но си отиде твърде рано. Като дете беше много палав и много упорит. Дано да го помнят с добро! А отгоре, каквото може да направи за града ни, да го стори и от там!”, каза за RegNews леля Маринка, майката на големия футболист.