Борис като младеж
Като владетел на България цар Борис III (1894-1943) е преживял много тежки изпитания - включително и с пряка опасност за живота му. Той се разминава на косъм от смъртта при два атентата през 1925 г. - в Арабаконашкия проход и в катедралата ,,Света Неделя". През мъчителни терзания минава и пътят му в политиката. С оглед конфронтационната международна обстановка особено се откроява драматичният 1 март 1941 г., когато се налага да подпише присъединяването на България към Тристранния пакт. Германската армия, която се намирала на север от Дунав, трябвало да прекоси България, за да достигне Гърция, през това време воюваща с фашистка Италия...
Особено драматичен за царя е и 13 декември 1941 г., когато Царство България под натиска на Тристранния пакт обявява война на Великобритания и САЩ. А за Англия той казвал, че е майката на монархиите. И след като Чърчил го нарекъл предател, разбрал, че неговата съдба е обречена. И че напразни са били надеждите му от Мюнхенската конференция (1938 г). за западна солидарност, за англо-германско разбирателство, за мирна ревизия на Версайската система. Колкото и да не вярвал, се стигнало до война...
Цар Борис III предвиждал и едно ново поражение на Германия. Той не е вярвал в победата на германското оръжие с оглед горчивия опит от Първата световна война. Това било война на ресурси, а Германия не разполагала с такива човешки и материални ресурси, за да победи световните империи. Оттук и неговата обреченост. Той е привързан към Великобритания, но съдбата на царството се решава от две велики сили - Германия и Съветска Русия. Неслучайно неговият девиз е: ,,Винаги с Германия и никога против Русия." От него произтича и чудото на външната му политика. Цар Борис ІІІ не допуска скъсване на дипломатическите отношения със Съветския съюз. Той не само не изпраща редовни войски на Източния фронт, но не позволява да замине и легион от доброволци, въпреки че в Германската легация в София са постъпили 1,500 молби на български младежи - ратници и легионери, които искат да се бият срещу болшевизма. Това той не допуска.
Царе от три поколения
Като характери цар Фердинанд и синът му цар Борис III са много различни. Различни са и като начин на правене на политика. Цар Фердинанд е максималист. Той винаги има програма максимум. И я следва с цената на всичко. Докато цар Борис ІІІ, поучен от националните крушения, освен програма максимум винаги има и програма минимум, която според него може да бъде по-трайна и по-осъществима. За разлика от баща си Борис ІІІ е човек на политическия компромис. Благодарение на точния си дипломатически нюх той успявал да провре българските интереси между противоречията на великите сили. За него имат високо мнение както в Лондон, така и в Берлин или в Москва. Те са ценили и признавали неговите способности да достигне до политическия компромис и да стане посредник, което не е било възможно при цар Фердинанд.
За внука Симеон Сакскобургготски е още рано историята да даде заключения, но той повече е наследил от баща си, отколкото от дядо си. Защото той също е човек на разумния политически компромис. За съжаление преди 13 години не го допуснаха да кандидатства за президент и му сложиха на главата една тежка министърпредседателска корона. А Симеон би могъл да бъде полезен в международните отношения. Силата му е не толкова във вътрешната и стопанската политика. И той също
като баща си умее да слуша
Качество, което не достига на много български политици. Те предпочитат да говорят. Докато той има качеството да изслушва и да премисля. Което е много важно за един политик. Има значение и коренът му, разбира се. Все пак той има родословно дърво на 850 години! ( Надявам се скоро да бъде открит музей на Третото българско царство в парка "Врана", който вече е отворен за посещения. В него вече ще се отрази и историята на управлението на цар Фердинанд, на Борис ІІІ и на Симеон.)
Симеон Сакскобургготски е едно изключение в историята - монарх, който се завръща след 55-годишно изгнание като министър-председател на Република България. Това също е качество. Както и това, че е полиглот като баща си и дядо си. Знае се, че цар Борис ІІІ е водил разговори на четири очи. В Берлин разговаря с Хитлер на немски, в Рим говори на италиански (майчиния му език), в Париж - на френски, с Чембърлейн - на английски... Неслучайно няма записи на разговорите между цар Борис и Хитлер. Бяха
изписани много глупости
как той щял да привърже България към колесницата на Третия райх. Какво обаче е било? Той се връща в България след поредната среща с Хитлер, споделя с министър-председателят Богдан Филов как е протекла тя и той записва. Но дали разговорът е бил точно такъв, какъвто царят го възпроизвежда, не се знае. Понеже Борис III е бил и актьор в политиката. Та какво точно е говорил, ние не знаем. Впрочем Симеон също е полиглот като дядо си и баща си. За дипломацията това е особено ценно. А не както става впоследствие, та и до днес - съответният министър-председател да си води свита от преводачи.
Легенда ли е народната любов
Не може цял народ да обича един държавник, но мнозинството българи е тачило цар Борис III. Според докладите на Държавна сигурност отпреди 1944 г., отразили смъртта и погребението му, поклонението пред тленните му останки е продължило четири денонощия. От храма ,,Св. Александър Невски" до пл. ,,Славейков" е имало денонощна опашка - 370 хил. души са се поклонили тогава. Има и запазени филмови ленти. Хората се питали: ,,Царю, на кого ни оставяш?" Понеже вече виждали назряващата катастрофа. Червената армия настъпва, англо-американците са ни захвърлили в ръцете на Сталин...
И наистина, след смъртта на цар Борис ІІІ няма друг български държавник, който така здраво да държи лостовете на властта. Никакъв регентски съвет не е могъл да го замести. И настъпва държавно-политическа криза.
За разлика от баща си Фердинанд Борис III оставя добър спомен за себе си. Макар че 45 години го охулваха. Той винаги се е стремил да бъде сред народа. Пътувал с една кола, шофьор и адютанта си. А не както по-късно и досега - да се движат с внушителна охрана и с по няколко джипа. А като слезе на мегдана в някое село, хората го заобикалят и започват да му се оплакват... През 1942 г. през лятото идва в едно шопско село и местните се вайкат: ,,Ваше величество, ядем черен хляб!" А той мъдро отбелязва: ,,По-добре черен хляб, отколкото черни забрадки!"
Царят се е грижил този народ да не бъде хвърлен отново в една изтребителна война. И е успял.
* Авторът Акад. Георги Марков е директор на Института по история към БАН.
