Симеон Ангелов
Вече никой не си спомня кога на стадион „Латакия спортс сити" се е играл футболен мач. Теренът е разоран, белите седалки отдавна са почернели от мръсотия, между редовете избива троскот. В Сирия вече шеста година бушуват протести, гражданска война и битка с терористите - страната е разделена и дезорганизирана, като минимум 8 милиона души са се лишили от домовете си и са тръгнали да търсят спасение по света. Във всеки град, по-малко засегнат от военни действия, всеки къс земя се използва за настаняване на бежанците. Така стадионът в Латакия стана палатков лагер.

Тук постоянно живеят 6,000 души - тях ги хранят три пъти на ден, оказват им медицинска помощ и даже им намират работа. Този, който е по-богат, дълго не се задържа тук и заминава за Европа или за Северна Африка, билетът за спасителния автобус или катер може да струва 1,500 долара. Ако нямаш такива пари, се налага да останеш в родината си. Някои живеят на стадиона в Латакия повече от 3 години и вече са свикнали да виждат в небето военни самолети. Наблизо се намира руска авиобаза.

Това не е най-лошият вариант. Стадионът в провинция Идлиб многократно попада под обстрела и е разрушен от терористите. Завладявайки го, първата им работа била да скъсат портрета на президента на Сирия Башар Асад, а след това превърнали спортното съоръжение в малка военна база за паркиране на спецтехника. Най-печална е картината в Хомс, един от най-големите градове в Сирия, който първи понесе всички удари на войната. Стадион там вече няма, да, и скоро едва ли на някому ще потрябва - градът е просто унищожен от бомбардировките, в някои райони няма даже и един оцелял дом.

Но футбол все пак играят - просто побеждават терора.

Трудно е да се повярва, но даже и в подобни непоносими условия в Сирия стабилно върви местният шампионат. За цялата война е отменен само един сезон - през първата година от въоръжените стълкновения. После всички привикнаха, отборите напуснаха градовете си и се дислоцираха в две относително безопасни точки. Сега в лигата играят 19 отбора, те са разделени на две групи - едната провежда мачовете си в Дамаск, втората - в Латакия. Трите най-добри отбора в двете зони продължават напред в спора за титлата.

По време на войната силно се промени статуквото в първенството. Предишните лидери - „Ал карамах" от Хомс, спечелил четири титли от 2005 до 2009 година, и „Ал итихад" от Алепо - останаха без поддръжката на местните бизнесмени. Сега всичките пари им дава бедната Сирийска футболна федерация, която заради международните санкции не може да получи бонусите от ФИФА. На „Ал итихад" по едно време му се наложи да играе с третия си състав, тъй като останалите играчи или напуснаха Сирия, или се разбягаха по другите отбори. „Това е просто друг свят. В Хомс аз имах огромен дом - пет спални, градина, финтес зала. А сега живея в лагер за бежанци в Турция", жалва се Шахер Шахин, бивш централен защитник на „Ал карамах". Той е само на 24 години.

Властта в лигата по време на войната завладяха отборите, максимално близки към режима на Башар Асад. Два от четирите последни шампионата спечели „Ал джаиш", който се спонсорира от Министерството на отбраната и името му преведено буквално означава „армията". Златни медали взе и „Ал вахда", който е финансиран от бизнесмена Махамад Хамшо, спечелил състоянието си благодарение на топлите отношения с Башар Асад. Хамшо има компании практически във всички отрасли - от строителството и енергетиката до интернет и производството на сладолед. Другият шампион във военното време е „Ал шрота", покровителите на който работят в сирийското МВР. При прехвърлянето на отборите в Дамаск и Латакия шампионатът практически се лиши от публика. На някои мачове фенове не се пускат заради мерки за сигурност или възможни провокации. Трибуните са достъпни само в делнични дни, при това само ако мачовете са сутрин или следобед. Опасяват се от масови протести от страна на феновете.

„В „Ал итихад" имахме около 75,000 фенове, те пълнеха нашия огромен стадион, а сега играем средно пред хиляда души. Когато гледам видео и виждам тълпите от хора преди, трудно сдържам сълзите си. Много е тъжно", отбелязва халфът на „Ал итихад" Хиндави.

По време на войната има по-малко скандали. По-рано корупционни дела бяха откривани и закривани едва ли не всеки сезон. Например през 2009-а федерацията изключи два от най-големите клубове за постоянно подкупване на съдиите, чиновниците и съперниците. Тогава се намесиха спецслужбите - в отговор на това бяха открити корупционни дела и срещу шефовете на футболната централа. В резултат на разследването отборите бяха възстановени в класирането, а пет от крупните футболни босове подадоха оставка под давление на партията БААС. Когато някой от наказаните се оплака във ФИФА за политическо вмешателство, прокурорът Фарук Бузо каза: „Който е отишъл във ФИФА, е предал страната си и мисли заговор срещу държавата."

Традициите на сирийския футбол ще ви помогнат да разберете историята на проправителственото обединение „Шабиха". Преди над 30 години го създават роднините на президента Хафез Асад - впоследствие то станало толкова мощно, че подчинило всички спортове. Така братовчедът на лидера на Сирия Фаваз Азад безнаказано оказвал натиск върху арбитрите, сдобивайки се с благосклонно отношение към любимия му клуб „Тишрин". Феновете често виждали как Фаваз каца с вертолет на стадиона, ако отборът му не печели.

Националният отбор на Сирия от години не играе в страната си от съображения за сигурност. Мачовете провежда основно в Оман или Иран. Това носи много проблеми с логистиката и футболистите се виждат обикновено два дни преди мача, където ще играят. За никакви лагер-сборове не става дума. Халфът Осама Омари разказва за шантаво пътуване до Сингапур през миналата есен. То по-скоро напомня одисея, отколкото пътуване за мач, квалификация за световно първенство. Четири прехвърляния на автобуси плюс още две на самолети. Не е по-леко и на феновете. Мачът с Афганистан (6:0) в иранския глад Машхеде по сведения на журналистите е бил наблюдаван от 9 сирийски фенове. За сравнение - афганистанците по трибуните бяха над 9,000.

Осама Омари е местната звезда и лидер на националния отбор. Когато през 2011-а избухна войната, той служил в армията. Бил само на 19 г. „Обикновено службата е две години, но бях принуден да остана много повече заради обстановката в страната. Много мои съотборници заминаха в чужбина, а аз не можех да направя това. Наложи ми се да отхвърля няколко оферти, тъй като не знаех кога ще приключа с казармата", разказва Осама. Заминал и природеният му брат Кхрибин, също национал. Той се отправил към Дубай.

Въпреки кошмарните условия Сирия  играе отлично в квалификациите за Мондиал 2018. Тя е на второ място в групата си, само на точка от Япония, и има нелоши шансове за класиране в третия кръг. Този месец с мачовете срещу Камбоджа и Япония може да атакува и първото място. Тук обаче почва най-интересното. Противниците на Башар Асад не признават сегашния национален отбор. Даже има вече създадени два алтернативни. Първият е базиран в Турция, приела над 2 милиона сирийски бежанци. Отборът е сформиран от опитни футболисти, които изобщо нямат намерение да се връщат у дома. Турското министерство на младежта и спорта даже дало за тренировки цял комплекс в южната провинция Мерсин.

Треньор на този отбор стана Марван Мона: „Ние напуснахме Сирия заради войната, а Турция ни отвори вратите си. Тук имаме къде да тренираме - у дома нямаме никакви условия. Сподвижниците на Асад бомбардираха стадионите и убиваха спортистите. Режимът преследва тези, които искат да избягат в Турция, а ако човек пресече границата, наказват семейството му. Всеки месец при нас идват поне двама нови футболисти." Получавайки поддръжката на турската футболна федерация, Мона се надява да привлече вниманието на ФИФА и отборът му да получи статут на национален тим на Сирия.

Има още един опозиционен отбор, формиран в Ливан. В основата му са млади футболисти, поддръжници на бунтовническата организация „Свободна армия на Сирия". Играят в зелени екипи, символизиращи съпротивата и като противовес на официалния тим с червени цветове.

Често се чуват призиви национален отбор на Сирия да не участва в състезания. „Това е изключително политика. Опозицията се стреми да създаде бунтовнически тим. Тези, които са за Асад, искат да запазят статуквото в страната", счита Мохамед Муселмани, който в момента си търси отбор в Ливан.

Накрая ето историята на вратаря Хошин Ханан. Бил звезда в родния Алепо, планирал да постъпи в университет. После започнала войната и всичко отишло по дяволите. Хошин напуснал училище и започнал да помага на родителите си. После в града влязла Свободната армия на Сирия. „Трябваше да бягаме без никакви вещи", спомня си Ханан. Той стигнал пеша до границата с Турция, но да пресече сам било опасно и глупаво. Цели три седмици стоял с 12 други младежи в една плевня в очакване на сигнал от каналджията. Храна и вода нямало, но търпели. След като стигнал до Турция, Ханан бързо се добрал до иракския град Ербил, където сега със статут на бежанец работи като сервитьор в хотел. Заработените пари изпраща на семейството си в Сирия. Веднъж седмично - обикновено късно през нощта - с приятели играе футбол. Не си прави илюзии обаче: „Страхувам се, че дойде вече краят на мечтите ми!"