Продължение от предишния брой

Фаза едно на пенсиониране се нарича акумулиране, фаза две е запазване и фаза три е постепенно изтегляне. Акумулирането обикновено започва в момента, в който отворим първия си пенсионен акаунт 401К или IRA и продължава до около 60-годишна възраст. В този много дълъг период от време (обикновено около 35-40 години) инвеститорът трябва да фокусира вниманието си върху акумулирането на възможно най-голям брой акции от фондовете, в които инвестира, и, разбира се, да има правилните фондове за неговата цел и хоризонт на инвестиция. Спадове като този, на който станахме свидетели, са много добри новини през този период, защото както казах, ни

дават шанс

да закупим по-голям брой акции със същите суми пари, които сме вкарвали до момента, поради временния спад на цените на акциите. За моя приятна изненада, докато траеше този спад, имах немалък брой хора, които са в процес на акумулиране. Те ми се обадиха с ентусиазъм да добавят нови пари към фондовете си, защото искаха да вземат по-голям брой акции с парите, които ще вкарат. Това е много обнадеждаващо, защото показва, че има много рационално мислещи хора, които са осъзнали тези движения на пазарите и са оставили емоциите на “задната седалка”, а на първо място са поставили логиката и предишния си личен инвестиционен опит. Както станахме свидетели в началото на тази година, пазарът навакса около 10% от спада за последните три месеца на 2018-а само през първите 10 дни на 2019-а. Това е показателно за стабилността на икономиката в момента и за разликата между термините “рецесия” или “корекция”, за които ще говорим в следващата статия. При втората фаза – запазване, която настъпва някъде в периода между 55- и 65-годишна възраст, повечето от инвеститорите се опитват да намерят някои по-защитни стратегии, чрез които да намалят амплитудата на инвестицията, тоест разликата между най-високата точка на растеж и най-ниската точка при спад. По този начин при един

по-сериозен спад

няма да им се налага да търсят огромен растеж след това, за да наваксат временните загуби. Това е адекватна стратегия за хора, които не са могли да натрупат големи суми през годините и както се казва, се опитват да запазят и малкото, което имат. Запазването е фаза, която може да се избегне, ако инвеститорът е започнал от ранна възраст – около 25-годишен – и системно е вкарвал добри суми (не огромни, но добри) в пенсионното си осигуряване през годините. Ако този инвеститор е следвал по-агресивна стратегия в тези ранни години и продължи тази стратегия до около 55-годишна възраст, той може би никога няма да се налага да я променя. Причината за това по мои анализи и изчисления е, че дивидентите и лихвите, натрупани през всички години, са толкова масивни, че дори при такива спадове той няма да се притеснява да запазва сегашното си състояние, а ще гледа направо към третата фаза – постепенното изтегляне. При фаза три – постепенното изтегляне, инвеститорът трябва

внимателно да калкулира

какъв процент от събраната сума ще бъде използвана за пенсионен доход. Обикновено не препоръчвам на хората да теглят повече от 5% на година от сегашната стойност на акаунта. Нека обаче не забравяме нещо важно – дивидентите и капиталните печалби продължават да бъдат реинвестирани в пенсионния фонд дори след пенсиониране и това означава, че потенциални краткосрочни спадове дори в този период са добре дошли, защото ни дават шанс да закупим нов по-голям брой акции на временно намалени пазарни цени, които потенциално да увеличат доходът от дивиденти с течение на годините напред. Предполагам, че за много от вас този анализ е може би малко объркващ и доста технически. Ако това е така и имате директни въпроси относно вашата ситуация и се нуждаете от подробно обяснение и лична среща с мен, можете да си запазите час за консултация на директния ми телефон – (224) 522-2413 или на електронната ми поща – [email protected]. Въпросите, които четете, са зададени от клиенти, с които съм работил по време на такива консултации в моя офис. И не забравяйте да се усмихвате! :)