След дни на протести и блокади, енергетици и власт постигнаха споразумение какво да се прави с въглищната енергетика. Голяма част от него обаче се опитва да реши едно невъзможно уравнение.
Протести, блокади и в крайна сметка споразумение с властта, подпечатано и от Народното събрание. Това е кратката история на демонстрациите на синдикати и работници във въглищните централи и мини от последните дни.
Въпросното споразумение обаче на пръв поглед звучи като абракадабра. Вторият поглед прояснява нещата: двете страни са се разбрали за неща, които са много трудно изпълними - ако България спазва европейските регламенти.
Ето само един елемент, този за въвеждане на сложното понятие "механизъм за капацитет" (с други думи - призив за наливане на пари от държавата във въглищната енергетика). То обаче е потенциално възможно, само ако се обвърже с ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от ТЕЦ-овете. Това на практика значи съкращаване на производство, а протестиращите са против.
Дори все пак се изпълнят и двете условия и отпускането на пари се случи, това няма да е достатъчно, за да удължи живота на въглищни мощности в настоящия им обем на производство. Според екперти по темата - като евродепутата Радан Кънев и Костанца Рангелова от Центъра за изследване на демокрацията, много преди сроковете за затваряне на централите да изтекат, те ще са станали икономически неефективни и няма да могат да издържат на пазара. Токът от тях ще е по-скъп от този от други източници.
Проблемът с въглищната енергетика не е нов - Европейският съюз (ЕС) си постави за цел да е въглеродно неутрален до 2050 г., а това значи постепенно да затвори най-замърсяващите въздуха производства. Едно от тях е това на ток от въглища. В България това засяга 3 региона, където има ТЕЦ-ове и мини - Стара Загора, Перник и Кюстендил.
Да направим крачка назад
Всичко, което стана с протеста на енергетиците, се разви нелогично и неразбираемо за широката аудитория.
Първо те блокираха пътища и поискаха да им запазят работните места и заплатите. После поискаха въглищни централи да не бъдат затваряни до 2038 г. Почти моментално получиха уверения, че последното ще бъде изпълнено. Но те изведнъж казаха, че няма да преговарят с правителството и всъщност искат оставки. На третия ден те вече бяха склонни да преговарят, но само ако премиерът дойде на крака при протеста.
В тези три дни така и не стана ясно какви са исканията на протеста. Това се изясни частично чак в понеделник, когато работещите в ТЕЦ и мини от регионите Стара Загора, Перник и Кюстедил издигнаха шест искания. Във вторник отидоха да ги обсъждат в парламента с депутати и премиера Николай Денков.
Основното, поне по думи на представителите им на срещата, вече не бяха заплатите и работните места, а запазването на енергийната сигурност на страната.
В крайна сметка във вторник правителството, парламентарни партии и представители на протестиращите подписаха споразумение от 7 точки и срокове за изпълнението им. Ден по-късно то беше гласувано в парламента. Към онзи момент то не е подписано от представителите на работниците в мините.
Ключовото искане е това, което е под номер 1 в документа - „осигуряване на механизъм за капацитет на въглищните централи“.
"Механизъм за капацитет". В превод - още пари от държавата
Първото и едно от основните искания на протестиращите е за въвеждане на "механизъм за капацитет" за работа на въглищните централи. Това е практика, възприета от ЕС и прилагана в различни държави. Нейната цел е да гарантира приходи на електроцентралите за генериране на количества електроенергия при нужда - т.е. да гарантира мощност в определен момент, когато тя не достига от други видове производства на ток - атомни централи, възобновяеми източници и т.н.
Тези приходи са допълнителни - извън тези, които дадената централа генерира като търгува произведената от нея електроенергия на пазара. Средствата идват от държавния бюджет.
Тук обаче има проблем - според европейските правила срокът за договаряне на подобни капацитети за въглищните централи за периода след 2025 г. вече е изпуснат.
Това твърди евродепутатът Радан Кънев. Той от години се занимава с темите, свързани с т.нар. енергиен преход, чиято цел е ЕС да стане въглеродно неутрален към 2050 г. Кънев казва, че сега вече не може да се въвежда механизъм за капацитет, защото такива са регламентите на ЕС.
Те забраняват подобна практика за въглищни централи след 2025 г., освен ако това не е било договорено до края на 2019 г. Той добавя, че тогавашното правителство с премиер Бойко Борисов е пропуснало да подпише подобни споразумения с централите, които използват въглища.
Регламент 943 е изцяло договарян по време на мандата на "Борисов-3" (ГЕРБ+ВМРО), а срокът за подписване на договори изтича по време на същия мандат, написа Кънев във фейсбук. По думите му договори тогава не са сключени, а въпросът е защо.
"Защото за пореден път миньорите и енергетиците бяха лъгани, че няма нужда, че за да се одобрят такива договори е нужно да има план за затваряне (и наистина е нужно). Това е клопката на популизма от 2017-2019 г.“, каза още Кънев.
Евродепутатът все пак не изключва възможността за договаряне на нов модел за механизъм за капацитет, но според него това няма как да се случи без план за намаляване на въглеродните емисии. А това значи намаляването на обемите на работа на централите. Нещо, с което протестиращите миньори и енергетици не бяха съгласни.
Според Костанца Рангелова ключово за прилагането на механизъм за капацитет е той да е в синхрон с пазарните принципи. Това означава и подборът на централите, които могат да се включват, да бъде „технологично неутрален“ - т.е. да могат да участват всякакви централи, независимо дали произвеждат въглищна, соларна, вятърна или друга енергия, и да бъдат избирани само на база най-добрата цена [на произвежданата електроенергия].
Но по думите на Рангелова договореното условие за бъдещ механизъм, който да действа само за енергопроизводители „без силова електроника“, предварително изключва мощностите от възобновяеми източници.
Тя каза още, че дори такъв капацитет да бъде договорен с ЕС след 2025 г. и приложен за въглищните централи, той няма да бъде достатъчен, за да удължи живота на въглищни мощности в настоящия им обем на производство. А именно за това казват, че се борят протестиращите.
„Това, което най-вероятно ще се случи, е, че много малък процент на въглищните мощности ще могат да се възползват“, казва Рангелова и уточнява, че подобни механизми са в полза за централите за много кратки периоди - от по няколко дни в месеца.
"Пазарът ще реши" ще работят ли въглищните централи
„Тези централи, независимо дали са държавни или частни, ще работят свободно и пазарът ще реши кои ще останат", каза във вторник вечер Николай Денков след преговорите с представители на протестиращите в парламента. Тогава дойде и заявката му, че държавата няма "да затваря административно" мощности.
Думите му кореспондират с две от точките от споразумението, в които изрично се споменава, че освен мощностите от групата на държавния "Български енергиен холдинг", и останалите няма да бъдат административно затваряни, но ще трябва да се съобразяват с пазара и законовите разпоредби.
Решенията де факто повтарят и заложеното в териториалните планове за възстановяване на регионите Стара Загора, Перник и Кюстендил, които правителството изпрати преди дни на Европейската комисия.
Всъщност именно недоволството срещу тези планове станаха повод за протеста и блокадите. То пък е породено заради очакването, че след 2025 г., когато държавата няма да може да субсидира производството на ток за бита, за въглищните централи ще бъде невъзможно да работят заради високите цени, които се генерират от такси.
Ключово остава и искането за предоговаряне на заложеното в общия План за възстановяване и устойчивост намаляване на емисиите от производство на електроенергия с 40% спрямо 2019 г. до 2026 г.
Според Костанца Рангелова обаче към днешна дата постигането на тези цели вече се случва и без да се налага те да бъдат въвеждани административно от държавата.
Тя добавя, че продължаването на работата на всички ТЕЦ със сегашния им капацитет до 2038 г. е икономически неефективно.
Застрашена ли е енергийната система?
След всичко обаче остава въпросът, който протестиращите и синдикалните лидери решиха да извадят на преден план преди преговорите във вторник и постигнатото споразумение. Той гласи: застрашена ли е енергийната система?
Основна теза на протестиращите е, че със затварянето на мощности или с намаляването на обема на работа се рискува в страната да има недостиг на електроенергия. Те казват също, че затварянето на въглищните централи означава бъдещ внос на ток от други страни, а оттам - по-високи цени.
Пред Свободна Европа Костанца Рангелова коментира, че затварянето на централи след 2030 г. по никакъв начин не би застрашило енергийната система, но само при условие, че се осъществят инвестиции в ПАВЕЦ „Чаира“, ВЕИ мощности и по-добра свързаност на регионалния пазар.
Самият ПАВЕЦ също действа като балансираща мощност като каквато на практика ще се превърнат въглищните централи.
По думите ѝ това са изводите от разработени модели на регионалния пазар на електроенергия в две различни проучвания на закритата Комисия за енергиен преход към Министерския съвет.
„На база на техните модели, ако важат само пазарните механизми, дори да сложим дата за извеждане на въглища 2038 г., още през 2030 г. те вече според модела не произвеждат нищо, защото не могат да се класират спрямо другите мощности. Това включва и плановете на Румъния, Турция и Гърция за строене на ВЕИ мощности, които ще доведат до мощна конкуренция и ще правят вносния ток все по-евтин“, каза още Рангелова.
Тя добавя, че в този период ще могат да продължат да работят половината от настоящите въглищни мощности и уточнява, че дори в момента централите работят на 50% от капацитета си.
