„Не мога да спя. Не искам и да заспивам, защото започвам да сънувам. Сънувам онзи ден, когато заедно с моите приятели и съученици бяхме буквално погребани живи. Все още усещам миризмата на повръщано и урина. Все още виждам тъмнината под земята. Чувам звуците и усещам пръстта над главата си.“ Това разказва Линда Карехо Лабендейра. Тя е едно от 26-те деца, отвлечени през далечния 15 юли 1976 година. Тогава те се прибират от басейн с училищния автобус. Той е засечен от трима млади
мъже с чорапогащници на главите
Те са въоръжени. Пленяват шофьора и всичките 26 деца, които тогава са на възраст между 5 и 14 години. Натоварват ги в два микробуса и ги откарват в мина в Чоучила, Калифорния.
Там започва и истинският ужас. Децата, заедно с шофьора Ед Рей, са принудени да влязат в закопан на близо 4 метра под земята автобус. Вътре има мръсни дюшеци, а дървени сандъци с дупки са пригодени за тоалетни. Идеята на похитителите е да вземат 5 млн. долара откуп. Те затрупват капандурата на автобуса с още пръст, а за по-сигурно отгоре слагат тежък акумулатор от камион. „Нямахме представа дали ще оцелеем. Не знаехме какво се случва. По-малките деца не спираха да плачат. Толкова години по-късно аз
все още не мога да забравя това
разказва Лабендейра. Нейният ужас се повтаря няколко пъти през годините, след като разбира, че един по един похитителите излизат на свобода, въпреки че са осъдени на 27 доживотни присъди Братята Ричард и Джеймс Шонфелд и Фред Уудс са заловени няколко дни след похищението. Те допускат грешката да легнат да спят, след като са заровили жертвите си. Шофьорът Ед Рей обаче измисля план. Той скупчва дюшеците един върху друг и така успява да стигне до капандурата. С много мъки я отваря и изкарва децата едно по едно.
Полицията не се бави дълго и успява да задържи тримата похитители. Те получават по 27 доживотни присъди
по една за всяко отвличане
Съдът ги лишава и от правото на предсрочно освобождаване. През 1980 година обаче апелативен състав на съда отменя първоначалните присъди. Мотивите са – мъжете не са причинили сериозни телесни повреди на децата, следователно трябва да имат шанс за предсрочно освобождаване. Така на свобода през 2012 година излиза Ричард Шонфелд. Три години по-късно е освободен и брат му Джеймс. На 25 март пък стана ясно, че от комисията по предсрочно освобождаване са препоръчали да бъде пуснат и Фред Уудс. Съдът трябва да вземе това решение в рамките на 30 дни, които скоро изтичат.
Избрахме деца, защото те са ценни
Избрахме деца, защото те са ценни. Знаехме, че колкото повече отвлечем, толкова повече пари ще можем да поискаме. Това разказва един от похитителите - Ричард - на изслушането си през 2012 година, когато е и освободен.
На делото се чуват и нови подробности, които преди десетилетия не са били оповестени публично. Става ясно, че децата са тичали километри пеша до най-близкия шерифски офис. Там те веднага са били нахранени, а полицаите са им дали и вода, тъй като калифорнийската жега е можело да се окаже фатална за тях. Полицията веднага се насочва към мината, която се оказва собственост на бащата на братята Шонфелд. Там намират и бележката с искания подкуп – 5 млн. долара. Тя така и не е влязла в употреба.
Само един от тях казал, че съжалява
Само един от тримата похитители през годините е казвал, че съжалява. Това е Ричард. Жертвите смятат, че това е бил хитър ход от негова страна, с който се е опитвал да излезе на свобода. Така и се случило.
„Искахме да изкараме бързи пари. Това беше най-лесният начин. Съжалявам, че се подведох по останалите“, казва Ричард пред съда. Той допълва, че е било най-безопасно да отвлекат деца. Така го посъветвали останалите. „Те просто не се съпротивляваха“, казва тогава Ричард. Уудс, който е последният останал в затвора, също решава да пробва тази стратегия. Той обаче не стига до успех цели 19 пъти в искането си за освобождаване. Скоро обаче се очаква той да излезе.
