„Не мога да спя. Не искам и да заспивам, защото започвам да сънувам. Сънувам онзи ден, когато заедно с моите приятели и съученици бяхме буквално погребани живи. Все още усещам миризмата на повръщано и урина. Все още виждам тъмнината под земята. Чувам звуците и усещам пръстта над главата си.“ Това разказва Линда Карехо Лабендейра. Тя е едно от 26-те деца, отвлечени през далечния 15 юли 1976 година. Тогава те се прибират от басейн с училищния автобус. Той е засечен от трима млади

мъже с чорапогащници на главите
все още не мога да забравя това
по една за всяко отвличане

Избрахме деца, защото те са ценни


Само един от тях казал, че съжалява