Генетичното секвениране на човешки останки отпреди 45 000 години, открити в България през 2020 година, говорят за неизвестна миграция към Европа и доказват, че смесването с популации на неандерталци са били по-чести, отколкото се предполагаше, предава Франс прес. Тези човешки останки, сред които фигурираше цял зъб, бяха открити в пещерата "Бачо Киро" през 2020 година. Генетичното секвениране установи, че тези индивиди са били по-близки до сегашното население на Източна Азия, на Северна и Южна Америка, отколкото до европейците. Откритието подсказва, че те са били част от човешка миграция в Европа, която не е била позната досега в генетичната история на миграциите, се казва в проучване, публикувано в сп. "Нейчър".
Генетичните изследвания са доказателство за това, че е съществувала известна приемственост между първите съвременни хора в Европа и хората, които са живели по-късно в Евразия, се казва в проучването. Те променят първоначалните ни представи за първите човешки миграции в Европа. Според ръководителката на изследването Матея Хайдиняк от Института за еволюционна археология "Макс Планк" новите открития говорят за бурната история на съвременните европейци на континента, където е имало обмен на населения. Останките, открити в пещерата "Бачо Киро" в България, показаха на първо време, че хората са живели редом с неандерталците по-рано, отколкото се предполагаше. Но генетичният им анализ подсказа също, че тези първи хора и неандерталците са се възпроизвеждали помежду си по-често, отколкото си представяхме. Всички индивиди от пещерата в "Бачо Киро" са имали неандерталски прародители от 5 до 7 поколения преди тях. Това говори за факта, че възпроизводството между първите хора, населили Европа и неандерталците, са били често явление, според Хайдиняк.
