Аз съм син на железничар. Десетилетия наред баща ми беше ревизор-вагони - онези хора, които чукат по колоосите (гумите на влака, които са железни). Звукът, който издават при удара с чук, показва дали коолосът няма пукнатина, която може да е смъртоносна за пътниците. Ето защо трагедията в Хитрино hits closer to home, както биха казали американците. Плюс - влакът е тръгнал от родния ми Бургас, а баща ми дори се оказа, че е имал предложение за работа от собственика на избухналата композиция, бил е в командировка във въпросното село. Неговата теория за причините за катастрофата, изглежда, че се покриват с това, което знаем досега от разследването.

Но това, което вероятно никога няма да бъде казано официално (заради близките връзки на собственика на композицията с властта), е, че техниката, която се използва от частните и държавните превозвачи по българските жп линии, е отдавна остаряла. Престъпно остаряла. И че всяка издънка като рязко намаляване на скоростта може да причини скъсване на композицията, дерайлиране или нещо по-лошо. А машинистът на втория локомотив на злополучния влак казва, че е усетил именно скъсване.

ЕС отпусна 20 милиона лева помощ за пострадалите от инцидента, българското правителство - още 10 милиона, а от дарения са събрани над 1 милион лева. Реакцията на властите този път изглежда изненадващо адекватна.

Но! Това са пари на данъкоплатците - на България, на ЕС и на доброволните дарители. Държавата и институциите трябва да помагат моментално и с целия възможен ресурс. Но после трябва да има механизъм, по който тези пари да бъдат възстановени на бюджета от застрахователите и компанията - собственик на влака. Защото това, което те правят, е бизнес за печалба и в цената на услугите са калкулирали риска, застрахователната си полица и другите разходи в случай на инцидент. Или би трябвало да е така. Не просто трябва да е така, а трябва да е задължително. Така както е със задължителната "Гражданска отговорност" за всеки шофьор на кола. И държавата трябва да си потърси парите обратно, както и всички, загубили близки, имот и покъщнина.

Не че парите ще върнат живота на седемте жертви. Но системата трябва да е така изградена, че да бъде неприемливо скъпо за компаниите да използват стара техника и вагони, недобре обучени служители и рисковани операции, за да надуват печалбите си. А ако го правят - застрахователите да не им дават полици или цената да бъде твърде висока. Да им бъде невъзможно скъпо да правят по този начин бизнес. И не само за жп бизнеса.  Така както САЩ накараха британската Би Пида да плати за разходите по почистването в Мексиканския залив, на семействата на пострадалите и за загубите на бизнесите в региона. Едва ли Би Пи отново ще си позволят да направят компромис като на платформата "Deepwater Horizon".