През миналата седмица започна вторият сезон на сериала на HULU "The Handmaid's Tale" ("Историята на прислужницата"). Той е базиран на книгата на канадската писателка Маргарет Атууд, написана през 1985 г. Берлинската стена е още факт, светът е разделен. В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. Действието се развива в дистопично общество в близко бъдеще, в което безплодието е водещ проблем, а жените нямат никакви права - нито на работа, нито на собствени пари, да четат или да правят секс. За да гарантират прираста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение. Негодните жени са пратени да работят в "колониите" - замърсени с токсични отпадъци полета, където ги очаква бавна и сигурна смърт. Сериалът е брутално откровен, потискащо детайлен в наказанията срещу дръзналите да се опълчат жени и много, много труден за гледане. Всеки епизод поставя на изпитание зрителя и какво е готов да понесе от екрана.

Вторият сезон на сериала обаче започва с много превъртания на лентата в миналото, от времето преди Гилаед - този момент, когато всичко изглежда някак си нормално, леко изкривено и некомфортно, с плавни опити на властите да отнемат различни права на хората - за аборт на жените, на хората с гей ориентация, различни свободи под претекст националната сигурност. Тези моменти от миналото са още по-зловещи за гледане от бруталните наказания с камъни, електрошокове и изгаряния на сгрешилите в света на Гилаед. Защото са некомфортно близко до много неща, които се случват в момента. Когато нетолерантността и предразсъдъците на малцинството могат да бъдат някак официализирани от властта и превърнати в закон. Когато атаките срещу медиите от най-висшата власт се превърнат във всекидневие, а журналистите са обявени за враг на народа (с реториката на Сталин), това изглежда в унисон с една от сцените в сериала, показваща редакцията на "Бостън глоуб". Дупките от куршуми по стените ясно показват съдбата на журналистите там.

Сцените в сериала може да ви изглеждат прекалени, докато не се замислите, че в някои държави все още жените не могат да излизат свободно от дома си без съпруг или роднина. В Саудитска Арабия доскоро не можеха да шофират. Но това не е само в мюсюлманския свят.

В една от сцените, която ни връща в дните преди Гилиад, главната героиня иска разрешение от съпруга си, за да си вземе противозачатъчни. Контролът върху телата на жените е вече наложен. Нещо, което е като ехо от сегашния ни свят. В Ирландия - държава от Европейския съюз, предстои референдум за абортите - там заради католическата вяра той е все още незаконен. Резултатът от забраната е смъртта на десетки жени.

Разбира се, няма как да не се направят паралелите от сериала с режима на Доналд Тръмп и това може би прави този сериал толкова успешен и коментиран. HULU започват работа по сериала преди избора на Тръмп, но това го превръща в най-непреднамерено релевантните сериали през последните години.

Мнозина се питат дали си струва да изтърпят насилието и тъмните сюжети и кадри от "The Handmaid's Tale". Отговорът е категорично ДА. Отказът да се мисли по тези теми, да се наблюдава светът около нас и процесите в него, ограничаването на правата на различни групи е сигурен знак, че вървим по пътя към нашия Гилаед. Демокрацията изисква и жертви, но най-вече активното участие на всеки от нас - с гласуване, с говорене и убеждаване и най-вече с това да останем будни. "Преди бях заспала", са първите думи на главната героиня Джун.