В една своя статия Кеворк Кеворкян призна, че разговорите с най-знаменитите ни световни съвременници са професионално изпитание, но и удоволствие, което не може да се сравни с нищо друго в нашия занаят. Трябва да се съглася с него. Да срещнеш и да разговаряш с хората, които създават съвременната ни история в областта на политиката, бизнеса, спорта и изкуството, е това, за което работим всеки ден. Имал съм шанса да интервюирам едни от най-големите имена тук и в България, с други само съм се срещал и разговарял. И винаги са ми правили впечатление две неща - странните характери на тези хора (почти без изключение) и тяхната непредсказуемост. Независимо дали са президенти, актьори или футболисти. Това са две характеристики, които отличават наистина Големите.
Тези дни в Чикаго се разигра скандал около Христо Стоичков и желанието на напористия издател на в. „България СЕГА" Светлозар Момчилов. Всичко за случката - на страници 12-13, а ексклузивното ни интервю с Камата може да прочетете на страница 17.
Стоичков има буен характер и трябваше да остави охраната на Историческия музей да се занимава с всеки, който му е досадил. Но той си е такъв - балкански мъж, и върши тези неща сам. Проблемът е всъщност друг. Христо Стоичков не е просто поредният известен българин, не е някоя Златка или пък новото й гадже. Той е единственото нещо, за което се сещат хората по света, когато кажеш „България". Всеки, живял повече от две седмици в САЩ, ще го потвърди. Камата е звезда от световна величина и независимо от характера си заслужва такова отношение. Никой от нас не би посмял да припари до личната маса на Джордж Клуни, Анджелина Джоли или Дейвид Бекъм. Особено ако две минути преди това са ни отказали интервю, та дори и само с поглед. Но със Стоичков се чувстваме свободни да го правим. И ако той откаже или пък си изпусне нервите, някои решават да си правят реклама на негов гръб. Момчилов не е първият, не е единственият и вероятно няма да е последният в тази категория.
За българите, които срещнаха Камата из Чикаго, вероятно остават хубавите спомени от снимките и автографите, защото футболистът не отказа на никого. За Стоичков вероятно ще остане лошият дъх в устата от помраченото (дори и за минути) празненство със стари съотборници, приятели и фенове в Чикаго. И вероятно предубеждението, че не трябва да разговаря с журналисти.
