Лили Иванова казва, че на лошите хора им личи, защото са грозни. За Росен Петров това го подозирахме заради изкривената му физиономия от известно време, но в неделя вече го разбрахме със сигурност. И не защото се присъедини към партия на поредния бутафорен играч, търсещ начин да осребри „обществената" си ангажираност. А защото го направи подло, с лъжа и помитайки всичко след себе си, дори и телевизията,която го изхранваше през последните 13 години. А накрая дори не си каза довиждане с екипа, който през последните пет години стоя зад гърба му и който от срам реши да не си изпишат имената им на финала на шоуто. Ако сте изпуснали операция „Гнус", както я определи Венелин Петков, може да намерите повече за нея и с някои задкулисни елементи и анализ на разговора на страници 8-9.

Но каквото и да мисля за постъпката на Петров, чийто половин нос и целият му морал са изчезнали някъде, няма особено значение. Все ще се намерят малоумници, които да гласуват за „България без цензура" - такава, каквато си я представят Бареков, Делян Пеевски и техните покровители Цветан Василев и Ахмед Доган. И тук е мястото да вметна, че тази България без цензура, която тези хора градят с контролираните от тях медии, пропадна до позиция 100 в списъка на страните за свободна преса според „Репортери без граница". Само преди 10 години България беше на 34-то място.

Моят проблем е друг - плачовете в социалните мрежи и в интернет, че Росен Петров бил нарушил журналистическите принципи. Все едно аз да наруша правилата по ски спускане, дето ски съм виждал само на снимка. Таково е и положението с Петров. Той завършва школата на МВР в „Симеоново", първи факултет (на ДС), но работи близо повече от година в Криминална полиция на СДВР. После бившият полицай (доколкото има бивши ченгета) минава през „Шоуто на Слави", където често го обвиняват, че с гости, теми и шеги прокарва интересите на ДПС, докато накрая егото не издържа и той решава да си направи собствено предаване. Но то никога не е било журналистическо, публицистично или новинарско. А водещият му никога не е бил журналист. Той е една от много говорещи глави в ефира (както ги наричат в САЩ - talking heads).

Петров и немуподобните не е нужно да бъдат безпристрастни, балансирани или без позиция. Те затова са ни интересни и будят емоции, докато ги гледаме. Но интервюто му с Бареков беше манипулативно, гнусно и фалшиво. Защото, преди да започне, Росен Петров стана член на партията му след малко фалшив драматизъм и театър, за който по-добре да е взел добър хонорар. А веднага след това Бареков го провъзгласи за бъдещия им вътрешен министър. И започна с умилителните въпроси за детството, майка му и героичния страх за живота му... Абе, все едно Цветан Цветанов (бивш вътрешен министър и зам.-председател на ГЕРБ) да интервюира Бойко Борисов (негов партиен шеф и бивш премиер). Има някои граници, които дори и в тюрлюгювеч шоу като Петровото не бива да се прескачат.  Но бяха преминати без никакъв свян, в праймтайма на най-гледаната телевизия. Само че и двамата скоро ще научат, че телевизионният рейтинг не е равен на партийния, както отбеляза в статуса си във Facebook Нери Терзиева.

А на вас пожелавам един вълшебен Свети Валентин в петък!