Имам чувството, че на няколко месеца трябва да пиша един и същи коментар по поредната абсурдна простотия, вдъхновена от разни псевдопатриоти, които смятат, че единственият начин за добруването на страната е да се ограничи гласуването на тези 40-50-60 хиляди българи, които са изселени насилствено в Турция. И, да, Ердоган е без съмнение авторитарен диктатор, който през последните месеци консолидира властта около себе си и ислямизира Турция, отдалечавайки я от светския й характер. През годините режимът в Анкара използваше първо ДПС, а сега и ДОСТ да налага свои интереси в България именно чрез тези гласуващи българи. Но според изчисления на проф. Михаил Константинов влиянието на гласовете от Турция е било средно по 2-ма депутати повече за ДПС. Т.е. ограничаването на правото на българите в чужбина да гласуват реално няма да реши този проблем. Но ще реши други задачи пред някои партийни лидери - ще изглеждат смели, ще продължат да разделят българите на наши, ваши, чужди и т.н. Защото да не забравяме, че въпреки че са обединени, патриотите реално загубиха гласове на тези парламентарни избори от спечелените през 2014 г.
А да решават партийните си проблеми с някаква партия чрез нарушаването на конституцията и основни права, обикновено не действа.
Елиминирането на партии като ДПС и ДОСТ става с масово гласуване, с по-добра партийна работа на останалите партии, които да вдъхновят избирателите да отидат до урните.
Но да погледнем (отново) съвсем прагматично защо българите в чужбина трябва да имат правото да гласуват. Писал съм и преди по темата.
„No taxation without representation" е мотото на Американската революция в средата на XVIII век, с която тринайсетте колонии се отделят от Британската империя и поставят началото на Съединените щати. Протестът на първите заселници тук дошъл от това, че те не искали да плащат данъци на Англия, без да имат възможност да бъдат представлявани в техния парламент. Те смятали, че с това правата им на англичани са били нарушени и решили да се отделят. Прословутото бостънско чаено парти е от този период.
Българите зад граница всяка година внасят близо един милиард долара, което ги прави най-големият чуждестранен инвеститор. Част от тези пари отиват за различни такси и данъци - като ДДС например. С всички вече въведени ограничения и предложените нови всъщност ни поставят точно в същата ситуация като първите американци - плащаме данъци, но не сме представени в парламента.
Ние обаче революции не правим. Масово не гласуваме в САЩ и Канада - на последните избори тук гласуваха около 6,700 българи - близо 3,000 по-малко от парламентарните през 2014 г. Това, което правим, е да се възмущаваме във Facebook и от ефира на телевизиите, които за няколко дни обсъждат проблема. Тихи революции. Без резултат. И така разни псевдопатриоти, пълни идиоти ще правят "революция" на техния шовинизъм, ксенофобия и политическа импотентност.
