Дали земята е кръгла? Ако бяхме оставили нещата в ръцете на църквата,  вероятно и до ден днешен нямаше да ни е позволено да знаем отговора на този въпрос. Всъщност едва ли щяхме въобще да можем да питаме каквото и да било. И когато казвам църквата, нямам предвид Бог, вярата в него или нашата връзка с някаква по-висша сила, независимо кой как я определя за себе си. Имам предвид институционализирана църква, която през годините мени формите, клоновете, деноминациите си и какво ли още не. Но не и нрава си.

Църквата си е извоювала (буквално!) място в историята като най-голям цензор, инквизитор и всъщност ограничител на всякакви права и свободи на хората (за аборт и еднополови бракове са най-пресните примери). Ето, че и българският митрополит в Америка Йосиф се опитва да се присъедини към най-тъмните представители на тази каста от застаряващи старчета под расо, които всячески се опитват да потулят скандалите около себе си (да не припомням сексуалните извращения в католическата църква например). Миналия уикенд източноправославният ни владика изневери на благия тон и кресна в лицето на наша репортерка „Нямате право да си пъхате гагата по тези въпроси" (виж страници 12-13). А въпросите й бяха свързани със скандалите около стогодишния храм „Св. св. Кирил и Методий" в Торонто. Раздорът там премина в ръкопашен бой по думите на наши читатели. Но Йосиф може да го питаме и за скандала в църквата „Св. София" в Чикаго през 80-те, този в „Св. Иван Рилски", който тече вече седма година, или пък за   широко отразения цирк в един от българските храмове в далечна Австралия, за който също отговаря Йосиф. Но не - мълчанието е злато според владиката. Или поне докато той не реши иначе. „Обществеността няма нужда да знае за административните проблеми на църквите в Северна Америка, преди те да бъдат разрешени", изсъска митрополитът и се закани, че нямаме неговата благословия да пишем по темата. Е, слава Богу, интересът на нашите читатели е това, което определя за какво пишем и какво не. Ако вече не намирате BG VOICE във вашата църква, причината вероятно е именно митрополит Йосиф, който се е заканил да забрани вестника ни в храмовете. Чудя се дали този похват със забраната и унищожаването на медии и книги (припомнете си от историята горенето на кладата на неудобните за църквата книги) е нещо, което митрополит Йосиф е научил в Семинарията или по-късно, когато се е присъединил към редиците на Държавна сигурност. Вярно е - през 2008 г. той се изповяда за връзките си с репресивния апарат на комунистическия режим и поиска прошка. Както се казва - признат грях, половин грях. Но тогава Йосиф пропусна да извърви пътя до края - не си подаде оставката или както там се казва в техния измислен свят от канони този акт.
И преди съм писал, че ако той беше шеф на международна компания и подобни скандали тресяха офисите им в Чикаго, Торонто и Австралия, Йосиф отдавна да беше изхвърлен от поста. А ако компанията беше японска... е, там честта изисква съвсем друго нещо.

Но най-важното, което владиката забравя, е, че тези църкви, макар и под шапката на БПЦ, са всъщност платени и издържани от имигрантите в съответните градове и те имат право да знаят какво се случва в тях. И едва ли хората ще се откажат от това да знаят кой, как и за какво харчи парите им. А също и да избират кой да им проповядва. Защото църквите са всъщност частни организации, макар и освободени от данъци.

Ако вие искате да кажете нещо по темата - пишете ни.