Годишнината от Съединението, която се навърши този вторник, ни напомня, че българите сме една от малкото нации, готови доброволно да се претопим, щом емигрираме в чужда държава. Мнозина смятат, че като кръстят децата си с чужди имена, като променят своите, това веднага ги прави американци, канадци, немци, белгийци, швейцарци... Странно, но факт - за огромна част от българските емигранти по света целта е да са всякакви други, само не българи. И това е обективна истина, знаем го всички, макар пред медиите да се тупаме в гърдите какви патриоти сме, как българщината тлее дълбоко в сърцата ни и прочее високопарни декларации.
Нещо повече - в самата България манията българските имена да се загърбват за сметка на чуждоземните е обхванала вече такива големи мащаби, че много от изконните български имена като Иванка, Ивана, Тодорка, Тодора, Пенка са на изчезване. И защо? Защото някой си мисли, че като кръсти дъщеря си Никол, Франческа, Катрин или Натали, тя ще стане от само себе си холивудска звезда, парите от нищото ще потекат към нея, ще се види в разкош и доволство. Че като именува сина си Дейвид, Патрик, Томас или Джон, той ще е вторият Брад Пит и като него няма да има друг.
Свещена българска простота. От която нашите прадеди се преобръщат в гробовете. Какво чувстваме, когато чуем името Стоянка Мутафова, например? Пропаднал човек или една от най-добрите артистки? А при споменаването на Николина Чакардъкова - неосъществил се човек или точно обратното? И защо тези две имена в такъв случай днес пренебрегваме?
Нека да видим какво би се случило с нас, ако по този глупав начин бяха разсъждавали предците ни по време на турското робство. Дали им е минавало през ума, че ако кръстят дъщеря си не Стефанка, а Айше, а сина си не Петър, а Мустафа, те няма да се мъчат от зори до здрач на къра, няма с пот и мазоли да изкарват къшея си хляб, а ще се уредят на нещо по така при турските изедници? И дали, ако бяха разсъждавали като нас, днес всички ние нямаше да сме Айше, Мехмед, Махмуд?
Може би на малцина им е минавала такава мисъл през главата. Но бързо си е и заминавала. Защото в онези времена нашите предци са били преди всичко българи, преди всичко патриоти, макар и без своя държава. Били са преди всичко предани на своя род. И за нищо на света не биха допуснали да го предадат, да му изменят. Нещо, което днес мнозина от нас с лека ръка правят. Достатъчно е да се разходим из българските училища по света или само из тези в Америка и Канада, понеже са ни по-близо, и да преброим колко от децата там, синове и дъщери на стопроцентови българи, носят български имена. И да попитаме след това техните родители с думите на Паисий: О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин? Или българите не са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са вземали данък от силни римляни и от мъдри гърци. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език.