Не знам защо, но бях забравил McCormick Place в Чикаго. Във вторник обстановката бързо ме върна на същото място, но преди 4 години. Когато Барак Обама посрещна победата си за втори мандат. Еуфорията, емоцията, надеждата, обещанието за бъдещето... Всичко това, смесено във въздуха с енергията на десетките хиляди поддръжници на президента. Да, беше различно от този нечовешки оптимизъм въпреки пика на финансовата криза на 2008-а, обзел чикагския Гранд парк, когато Барак Обама спечели за първи път.
Сега, 8 години по-късно, първият чернокож президент в историята на САЩ се разделя с хората, които го подкрепяха безусловно в дългия му път от обществен организатор в южните квартали на Чикаго до Овалния кабинет. Този път емоциите бяха за негова сметка. Президентът трудно овладяваше гласа си, сълзите си. Но речта му имаше онази сила, с които той първо влезе в националното съзнание - от сцената на партийната конференция на демократите през 2004 година. След нея хората, с които разговарях, ми казаха, че се чувстват оптимистични за бъдещето на Америка - въпреки Тръмп, републиканците и програмата им, която може да върне страната десетилетия назад.
"Демокрацията може да забуксува, когато се поддадем на страха, каза Обама. - Така че ние като граждани трябва да останем будни срещу екстремната агресия, трябва да се предпазим срещу отслабването на нашите ценности, които ни правят тези, които сме."
Оптимизмът, надеждата и вярата в собствените сили са били онези качества у американския народ, които са ме впечатлявали най-силно от първия ми ден в тази страна. Във вторник ги видях за пореден път в лицата на тези демократи, които след неочакваната и съкрушителна загуба на изборите изглежда са готови да продължат и да използват всички сили, за да се противопоставят на това, което те виждат като опасност за демокрацията и за самото ДНК на Америка. Как ми се иска и ние, българите, да имаме тази упоритост, вяра в собствените си сили и че сами ковем съдбата си.
Два дни след като новият американски президент встъпи в длъжност, това ще стори и новият български. Малко след това ще има и парламентарни избори. Но не виждам нито политици, нито послания, нито идеи, нито емоции, които да мотивират българите да се включат в управлението на собствения си живот. Така както го правят и Обама, и Тръмп.
