Девет дни в чужбина беше почти като ваканция. Имам предвид тези на Тръмп, не моите. През това време нещата се движеха по предварително уточнения сценарий, добре режисирани снимки, ръкостискания и срещи. Е, някои ръкостискания излязоха извън протокола - като това с новия френски президент Еманюел Макрон. Кокалчетата на Макрон и Тръмп побелели от ръкостискането, а французинът после обясни, че жестът не е бил случаен - американският президент трябвало да разбере, че "ни стига да правим отстъпки, дори символични". Ръцете на Мелания и Доналд Тръмп също бяха във фокуса на репортерите. И още много жестове, снимки и други елементи, за които може да кажем, че критиците на Тръмп търсят под вола теле.

По-важното от тази среща обаче дойде, когато президентът си беше обратно в Белия дом, барикадиран и самотен под обстрелите на всекидневните разкрития за руското разследване и връзките на екипа му с Москва.

Винаги премерената в думите си Ангела Меркел обяви новия курс за Европа. Посока, в която Съединените щати явно не вървят и от който в този вид няма и нужда. „Ние, европейците, наистина трябва да вземем съдбата си в свои ръце", заяви Меркел, ясно изразявайки съмненията си, че САЩ и Великобритания са надежден съюзник. „Времената, когато можехме да разчитаме напълно на други, изглежда са поотминали", отбеляза канцлерът. И още: „...Трябва да знаем, че е необходимо сами, като европейци, да се борим за бъдещето си, за съдбата си."

Още по-директен беше германският външен министър Зигмар Габриел, който обвини Доналд Тръмп, че с „късогледата си политика" е отслабил Запада и вреди на Европейския съюз.

Различията между Тръмп и останалия цивилизован свят включват свободната търговия и придвижване на хора и стоки, климатичните промени и отношението към Русия, както и разходите на държавите членки на НАТО за отбрана.

Разбира се, думите на Меркел трябва да се сложат в контекста на предстоящите избори в Германия. Въпреки това те показват осъзнатата реалност в Европа след Тръмп - лидерът на свободния свят вече не е в Белия дом. За тази позиция ще се конкурират Меркел и Макрон, а може би ще работят заедно - двамата имали отлични отношения според техните сътрудници.

Но световният ред след Втората световна война винаги е работил на сравнително простия принцип от страха от световния шериф - Съединените щати. Вашингтон досега е поддържал световния баланс чрез поощрения и наказания - къде успешно, къде не. Страхът от американските действия винаги е възпирал най-острите и смели ходове на диктатори и техните режими, а Западът се е обединявал около единни ценности и действия с лидерството на Вашингтон. Но сега това май няма да е така. А разривът между съюзниците изглежда добра новина най-вече за Русия. В Москва сигурно не могат да повярват колко лесно се получава всичко.