Иска ми се да вярвам, че съм по-скоро широко скроен и че уважавам правото на всеки да вярва в който Бог поиска или пък да не вярва. Не ми се иска да сме във война на религиите - християни срещу мюсюлмани. Най-малкото защото ние, християните, имаме горчивия опит от религиозните походи, гонения и войни. И изглежда, че сме научили уроците на историята. Но истината е, че колкото и да съм широко скроен, няма как да не виждам използването на религията като инструмент за контрол на цели общества, диктата на лидерите им и орязването на гражданските права под претекста на Божията воля.

Дали това ще е бъдещето на Турция след референдума? Държава, чиято политическа съдба има пряко отношение към България.

През изминалата седмица стана ясно, че страната е разделена поравно дали да бъде президентска република или не. Резултатите от референдума показаха съвсем лек превес на "да" (с около 2%), но със съмненията за манипулации и това не е сигурно. Ердоган се обяви за победител и изглежда решен да продължи с промените в конституцията въпреки разделението в страната, оспорването на резултатите от опозицията и протестите.

След опита за преврат срещу него от 15 юли миналата година Ердоган започна да консолидира властта около себе си, използвайки религията като основен инструмент за това - от засиленото й преподаване в училищата, забраждането на жените и други похвати. Това е и най-лесният начин да наложиш пълен контрол над едно мюсюлманско общество - религията им дава тази възможност, колкото и нетолерантно да звучи това.

Когато Ататюрк създава модерна Турция след разпада на Османската империя през 1923 година, той полага основите на една демократична държава, където властта е разделена на три - изпълнителна, законодателна и съдебна. След Референдума обаче Ердоган ще може да събере всичката власт в ръцете си - точно както по времето на султаната.

А освен да бъде президент, Ердоган ще може и да е партиен лидер. И с помощта на религията ще наложи пълна еднопартийна и еднолична власт над Турция.

И ако това ви напомня на комунизма, имайте предвид, че той се срути след 45 години, гонейки хората от храмовете. Но ако комунистите бяха включили религиозен елемент в политиката си, съмнявам се, че режимът щеше да падне. Едно зле образовано общество, подвластно на сляпото следване на религиозни догми и вярвания, е обречено да бъде робско. Това ще е истинската ислямска революция на Ердоган.

Не че и в развития ни християнски свят нямаме примери за това. Въпреки правилото за разделение между държавна власт и църква в САЩ, религията на президента, колко често ходят на църква политиците и кои пастори ги подкрепят публично са решаващи за техния успех. А след това добралите се до властта се отблагодаряват, приемайки решения, базирани на религиозни принципи - за правото на жените на избор какво да правят с тялото си, кой за кого има правото да се жени/омъжва, дали застрахователните компании да плащат за контрацептиви и други. И ако в САЩ има правосъдна система, която въпреки всичките си несъвършенства може да удържи основните права на гражданите и функционирането на демократичните институции и норми, то едва ли същото може да кажем за Турция и другите държави, където ислямът е водещата религия.

Та, колкото и широко да съм скроен, няма как да не ги видя тези неща.