Елена Поптодорова е права, че със смъртта на Джон Маккейн си отива не само един политик с усещане за по-висша мисия, а цяла една такава епоха, за да даде път на склонните към конюнктурни сделки политици. Още за Маккейн и връзките му с България, както и ключовите моменти от живота му, белязали характера и обществената му работа, може да прочетете на страници 19-21.
Дори и да не сме съгласни с позициите на Маккейн, не може да му отречем достолепието, достойнството и родолюбието - онзи неподправен патриотизъм и десетилетия служба на собствената си Родина. Представител на онези изчезващи вече политици ястреби от времето на Световната война, Маккейн до последно смяташе Русия за сериозен враг в демократичното развитие на Европа и света. И вероятно ще се окаже прав. А критиките му към Доналд Тръмп са поредното доказателство от богата му биография, че партийната принадлежност не значи сляпо подчинение, а куражът и смелостта са задължителни качества за истинския политик. Маккейн беше точно такъв. Неслучайно политици от двете партии го изпращат с еднакви почести, а двама бивши президенти ще говорят на погребението му в събота. Джордж У. Буш и Барак Обама може и да отнеха на два пъти възможността на Маккейн да бъде президент на САЩ. С единия дори не станаха близки в личен план. Но изборът му да поиска точно те да говорят на службата ясно показва принципността на този мъж и е поредният символ за неговото желание двете партии да работят заедно в името на всички.
Един президент обаче няма да присъства - настоящият. И то по изричното желание на Маккейн. И за да не стане грешка какъв дребнав олигофрен е, два дни след смъртта на сенатора, бивш военнопленник и национален герой, настоящият обитател на Белия дом не беше изрекъл нито една добра дума за съпартиеца си. Един от кореспондентите на АВС го пита 10 пъти в неделя за Маккейн, но Тръмп не каза нищо. Той дори наруши дългогодишната традиция знамената на Белия дом, Пентагона да са свалени наполовина до погребението на личност като Маккейн. В крайна сметка беше принуден да ги свали отново след натиск от двете партии и групи на ветераните. Но това още веднъж показва липсата на класа и дребнавата душица на Тръмп.
А подкрепата за президента не се оказа достатъчна причина избирателите в Пенсакола, Флорида, да изберат Крис Досев пред другия републиканец (също подкрепящ яростно Тръмп) на вътрешнопартийните избори. Така българинът се провали и във втория си опит за Конгреса и това вероятно ще сложи край на политическите му амбиции. Разликата между него и опонента му е двойна и повече отпреди две години, когато Досев за първи път се пробва в изборите. Така заглавието "Първи българин конгресмен в САЩ" ще трябва да почака неизвестно докога.
А като гледам българските политици тези дни, наистина се чудя защо някои от тях не бяха в този автобус, паднал до Своге. Мерзост е да обвиниш шофьора, че карал с превишена скорост (53 км/ч при разрешени 40), при условие че участъкът е очевидно в лошо състояние въпреки десетките милиони за ремонт и приемния протокол, че пътят отговоря на условията. Редица експерименти обаче показаха, че не е така, а само преди дни експерти предупредили и властта, и медиите, че този път не отговаря на изискванията въпреки скъпия ремонт. И МВР са знаели, затова, за да си вържат гащите, сложили знак за ограничение от 40 км/ч. Но не разследвали как и защо този път не е в отлична форма след ремонта. А фирмата изпълнител е близка до ДПС. Изненадани ли сте? Едва ли. Ето как точно корупцията убива. Буквално.
