Не искам да правя предположения, но някак си съм сигурен, че повечето от вас вече имат категоричен отговор на въпроса от заглавието. Прав съм, нали?

Вероятно сте чували термина "майчин език" много пъти. И вероятно сте много срещу него - срещу изучаването му в училищата, срещу новините по телевизията и сигурно в магазините и заведенията. От къде на къде - вероятно казвате. Сигурно и аз съм го казвал. Но ето че нашият майчин език ще се изучава в американските училища всеки ден (повече по темата на страница 10). Да припомним, че от над век тук има вестници, радио, а по едно време и цяла телевизия, които пишат/излъчват на роден език. Не е лошо, нали?

Пробивът на генералния консул Иван Анчев е определено голям. Училищен район 214 е вторият по големина в Илинойс и в него учат най-много българчета. Просто защото покрива предградия, в които живеят най-много наши сънародници. При добра организация и желание от родителите и децата от по-следващата учебна година родният ни език ще бъде преподаван по един час пет пъти в седмицата в гимназиите. Това ще помогне на децата, които, след като получат някакви познания в неделните български училища, губят много от наученото в гимназиалните класове. А владеенето на втори език дава предимство при намирането на работата и кандидатстването в колеж. Българският език е признат в Илинойс и в много други щати като част от програмата за двуезичност (Seal of biliteracy) - знак, който се прилага в дипломите на завършващите средно образование.

Но да се върнем пак на по-широката тема за майчиния език. Всеки има правото да го изучава - какъвто и да е той, където и да се намира. Но си давам сметка за страха и притеснението на много от нас. Това усещане, че придобивките на другите, изравняването на правата им, техните успехи означават загуба за друга част от хората. Това zero-sum мислене, както го наричат американците - успехът на едни да е загуба за други. Разбира се, това се подсилва в настоящия политически климат - ожесточената реторика срещу имигрантите на президента и крайнодесните му поддръжници, уплашени от все повечето говорещи чужди езици хора около тях и икономическите проблеми за работническата класа, особено в централните щати. Но това е усещане не само тук, а и в България, и на много други места по света - подсилено от икономическите тревоги на местното население и притока на мигранти. Трудно е да се научим да разбираме, още по-малко да харесваме различните, новите. Но Америка ни дава ценен урок по това - въпреки сегашния президент, налудничавите му туитове и изказвания опитът му да всява страх и да иска да отделя хора и прогрес със стени и страх. А образованието е ключът към по-малко страх, а и към по-добро икономическо бъдеще за всеки. Да заложим на него.