"За мнозина върхът е точка, от която единствено се слиза надолу. За мен обаче той е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел. Тя е още по-трудна, още по-далечна и с времето става все по-желана. Спускам се само за да се подготвя още по-добре и пак да поема нагоре." Думите са на алпиниста Боян Петров. Той завинаги ще остане на върха. Без да слезе. Без следваща цел. Освен да ни вдъхновява за покоряването на нашите върхове въпреки рисковете, въпреки страховете. Докато пиша тези редове, стана ясно, че спасителната операция по издирването на Боян е прекратена. Последните обиколки с хеликоптер не са дали никакъв резултат. Но така се раждат легендите и онези герои, на които искаме да приличаме, които ни карат да мечтаем.

Това с мечтаенето стана тема за размисъл през последните дни, след като политици предложиха закон, който да регламентира националните лотарии, залели тв ефира и превърнали нацията в търкащи талончета човечета. Бизнесът е за милиарди на година, но нищожна част от тези пари влизат в хазната или отиват за спорт и образование, както е тук. Защото лотариите са частни, а не държавни или общински. В отговор единият от организаторите на лотарията изправи лицето си във видеоклипче, в което заяви, че лотарията накарала българите да мечтаят отново. На ръба съм да повърна.

Лотарията може да накара някой да мечтае как да стане богат, без да работи. И нищо повече. Защото всеки път, когато си казваме - ех, ако спечеля този джакпот, имаме предвид как ще пътуваме, почиваме, ще се напиваме и забавляваме без усилие. Това е утопия, а не лотария. Утопия, която държи в някаква хипноза цяла една нация - точно както е описано в книгата на Джордж Оруел "1984". "Нищо чудно тя да бе основният, ако не и единственият смисъл в живота за милиони проли. Това беше тяхното удоволствие, безразсъдство, тяхното успокоително средство и интелектуален подтик. Ставаше ли дума за лотарията, дори полуграмотни хора проявяваха смайващи математически способности и феноменална памет. Цяла една мафия си изкарваше прехраната, като продаваше системи от числа, прогнози или просто амулети." Това е цитат от книгата. Life imitates art, както се казва.

През април стана ясно, че за близо десет години приходите от хазартни игри в България са се удвоили и само за 2017 г. са стигнали над 3 млрд. лв. Тъй като данъчните облекчения са огромни, платените данъци за 2016 г. са само 177 млн. лв. Най-голяма печалба се регистрира от игрите с изтриване на билети. Докладът е на Moody's. За сравнение - през 2017 г. пазарът на тютюневи изделия е оценен на 3.5 млрд. лв., а платените акцизи и ДДС са за близо 3 млрд. лв. Според данните най-печеливши са компаниите на Васил Божков-Черепа, които организират и игрите с търкането на билетчета. За 2017 г. "Ню геймс" АД и "Национална лотария" АД са обявили оборот от 88.5 млн. евро и 15.3 млн. евро, а общият оборот от най-големите хазартни компании на бизнесмена достига 296 млн. евро. След данъчното облагане печалбата е около 76 млн. евро. От търкане на билетчета. Пари, които могат да бъдат похарчени за толкова много други неща - за книги, театър, кино, образование, приятни моменти с любимия човек, пътувания и какво ли още не, все неща, които наистина могат да те накараш да мечтаеш. А не да търкаш талончета.

И още нещо - сещам се за един от лафовете във Facebook: „В Америка на 70% от банкнотите имало следи от кокаин, а в България на 100% от стотинките - следи от талончета на Националната лотария!"

Изследванията показват, че хазартът създава същия вид зависимост, както и наркотиците. И като гледам цифрите - вероятно и подобни приходи. А с парите, които се правят от тези игри, и с ниските данъци, изглежда, може да се купят лесно медии, политици и всичко друго, което е нужно на бизнесмени като Васил Божков. Е, поне не са ги откраднали от банка.