Тази седмица американците отбелязват Деня на благодарността. Това е един от онези редки моменти в годината, когато животът в САЩ спира. В четвъртък почти всичко е затворено, улиците са празни, а масите са пълни. Пълни с емоции, с настроение и уют, семействата са заедно. Дори и да не празнувате този типично американски празник, ви желая да имате много причини да бъдете благодарни от изминалата година. И още повече през следващата. Защото усещането за благодарност за това, което имаме, което ни се случва, е вероятно най-пълноценното, което може да изпитаме. Така че - имайте повече причини да бъдете благодарни.

Защото може да сте като Янчо. Героят от репортажа ни на страница 6. Той е като много деца във всеки един град (не само български, разбира се). Янчо е роб, той едва ли има за какво да бъде благодарен.

Но виж, мъжете и жените от материала ни „Богати и крадливи" (на страници 16-17) имат много за какво да бъдат благодарни. Най-вече за националното търпение и поносимост към такива като тях. Колкото и излезлите наяве тайни американски грами да обясняват кой кой е в държавата, как са направили първия си милион (и тези след него), толкова повече българското общество показва толерантност и търпимост към тях. Въобще явно сме най-толерантната нация на света. В САЩ, където почти всеки има оръжие, едва ли би се получило точно така. Но те са друг тип нация. Чудя се коя ли точно майка казва на детето си в България, че има каузи, за които си заслужава да се бори и да прави жертви, та дори и собствения си живот. Знам, че сега ще скочат мнозина да ревнат как на американците им е промит мозъкът и т.н. Сигурно така е бил промит и мозъкът на Левски, Ботев, Раковски...

Техния пример ни припомниха през изминалия уикенд „Комиците" с патриотичния си спектакъл „Кръвта вода не става" в Чикаго. Репортаж може да видите на страници 10-11. Официално турнето им е по повод 100-годишнината от Балканската война, но ни показаха духа на онази нация, успяла пет века да устои и да не се претопи под турското робство. Къде е този дух сега? Иска ми се да бъда благодарен, че го има някъде.