Времената, в които огромни маси от хора са били готови да поемат към празни диви пространства, за да ги заселят от нулата, отдавна са в миналото. Днес всеки човек търси хубав и по-хубав живот. И тук е противоречието. Америка дължи съществуването си и големия си успех именно на онези, които преди столетия са загърбили всяко удобство, поели са към неизвестното, за да пристигнат тук, където е нямало нищо друго освен диви племена. Те са построили тази държава от нулата. Завещали са я на поколенията като страна, създадена от имигранти и готова да посреща други такива.
Днес обаче миграционните потоци към Америка са движени не толкова от авантюристични подбуди, колкото от материалистични такива. Прииждащите хора от целия свят търсят тук не диво място, на което да вдъхнат нов живот, а хубав живот, който да им вдъхне самочувствие и просперитет. И, види се, Америка като че ли не е готова да предостави това удобство на всички. Превърнала се е от държава на имигранти в доволна страна, която може би се бои от тях. Но докато властите не са готови да узаконят престоя на всички, потоците от желаещи да се заселят именно в САЩ не стихват. Вече има цели орди от нелегално живеещи, които са устроили живота си почти като партизани. Немалка част и от българите в Америка са в тази група. От една страна, те са готови да вършат и черна работа, от която „законните" американци се гнусят. От друга - работодателят рискува много, ако ги наеме. Властите в различните щати пък реагират на всичко това все повече не като американски управници, а като представители на стари европейски държави, за които имигрантите са бреме, а не част от просперитета. Затова и всяка инициатива на президента Барак Обама, опитваща се да предпази от депортация нелегалните, удря в бетонна стена.
Засега този проблем все още се намира само в полето на т. нар. високи етажи на властта. Политиците се надцакват един друг. 26 щата например блокираха начинанията на Обама, оформени в имиграционните програми ДАПА и ДАКА, които предпазват от депортация над 5 млн. чужденци без легален статут. Те водят съдебно дело, което може да се протака дълго. В Европа обаче този процес на надцакване от поне едно десетилетие вече е отминал. Страхът в по-богатите европейски държави от талазите бедни чужденци е вече толкова голям, че той предизвика процес отдолу-нагоре, от низините към властта. Създадоха се антиимигрантски партии, които не просто набират популярност. Те вече дават заявка да управляват, а изгонването на имигрантите е точка първа в бъдещия им дневен ред. Такива има в Швеция, Дания, Нидерландия. Във Финландия антиимигрантската партия влезе в правителството. Във Франция тя се нарича Народен фронт и има за лидер дори жена - Марин льо Пен, която отправя взор към президентския пост. Колкото по на юг се отмества имиграционният проблем, толкова по-диви и мъгливи са партиите, готови да го разрешат. В Гърция антиимигрантската организация е с име „Златна зора", програмата й е откровено нацистка, но хората, уплашени от огромния поток африканци, предпочитат да гласуват дори за нея, щом е обявила готовност да изгони всички не-гърци обратно в страните им. Днес „Златна зора" е в парламента, но утре като едното нищо ще се настани и в правителството. В Европа, където миграционните процеси заплашват да заличат националните държави, политиката на правителствата все повече ще се превръща в националистическа. И този процес, поне засега, изглежда необратим.
На този фон Америка би трябвало да е друга приказка. Но, въпреки че е създадена от имигранти и няма как да не остане многонационална държава, страхът от чуждите бедни пришълци си казва тежката дума. Добре поне, че този страх се разхожда само между различните институции и поне засега не намира своята база в низините, поради което и не се е оформил в антиимигрантска партия, претендираща да вземе властта, за да накаже чуждите заселници така, както тя си знае.
