В деня, когато излиза този 325-и брой на BG VOICE, празнуваме и Деня на славянската писменост и култура - 24 май. Буквите, които използваме и днес, на толкова хиляди километри от родината, са едно от уникалните наследства, с което могат да се похвалят съвсем малко нации. Измислена през IX век от Преславската книжовна школа, нашата азбука сега се ползва от 252 милиона души по целия свят. Кирилицата е третата официална азбука, която се използва в Европейския съюз наравно с гръцката и латинската. Поводи за гордост.

В дните около този най-български празник обаче в Чикаго се разгорещиха страстите около новата сграда за едно от 12-те родни училища тук - Малко българско. Срещу техния проект скочиха група интелектуалци, общественици, както и директорите на някои от другите училища. Те казват, че начинът, по който от МБУ събират пари, е "непрозрачен". Недоволстват и от използването на формулировката "от името на българската общност", когато искат дарения за купуването на "културен дом", а новата сграда ще се използва основно за детска градина - което признават и от МБУ. Притеснени са и от партийните пари на ГЕРБ, които идват като дарение, както и от това кой ще управлява имота, ако бъде купен.

Не съм сигурен доколко има резон в целия този скандал. Да, МБУ имат messaging problem - не можаха ясно и точно да обяснят какво ще правят. През последните години те капсулираха проявите на своите ученици вътре в училището и почти не участват на големите събития с другите школа - като олимпиадата за Васил Левски т.г. Но и само за няколко години успяха да направят най-голямото българско училище в чужбина - с близо 600 деца. Причините наистина са начинът, по който преподават - близък до американската система, с която са свикнали българчетата тук, и всеотдайността на учителите в МБУ. Веднъж бях гост-преподавател там - това е наистина трудна работа, най-трудната, която съм опитвал.

Другите училища, които имат много по-дълга история от МБУ и са се подписали под откритото писмо, изглеждат уязвени от това, че са били изпреварени в идеята за собствена сграда или поне в реализацията й. Те осъзнават, че който купи първи такава сграда, ще е големият печеливш, защото в общността трудно ще се намерят пари за купуването на друга такава. Но е факт, че някои от тези организации, подписали писмото, от години говорят за нуждата от културен дом. Но всичко остава само на приказки. От МБУ решиха да действат. И да, вероятно ще печелят доста от това - ако запълнят детската градина до максималния капацитет от 400 деца, учителите и ръководството ще се радват на добри заплати (надявам се). Защото, както съм писал и преди - вярвам, че учителите трябва да бъдат едни от най-добре платените в едно общество. И е крайно време да спрат да се срамуват от думата "пари" и да искат това, което се полага за наистина безценния им труд.

Честит празник, скъпи учители, и благодаря!