"No taxation without representation" е мотото на Американската революция в средата на XVIII век, с която тринайсете колонии се отделят от Британската империя и поставят началото на Съединените щати. Протестът на първите заселници тук дошъл от това, че те не искали да плащат данъци на Англия, без да имат възможност да бъдат представлявани в техния парламент. Те смятали, че с това правата им на англичани са били нарушени и решили да се отделят. Прословутото бостънско чаено парти е от този период.

Българите зад граница всяка година внасят близо един милиард долара, което ги прави най-големият чуждестранен инвеститор. Част от тези пари отиват за различни такси и данъци - като ДДС например. Но с последните поправки ГЕРБ по инициатива и с подкрепата на т.нар. патриоти (НФСБ на собственика на СКАТ Валери Симеонов) рязко ограничиха възможността на българите зад граница да гласуват. Не се случи и така дълго обещаваният от Бойко Борисов избирателен район "Чужбина". Което всъщност показва, че сме поставени точно в същата ситуация като първите американци - плащаме данъци, но не сме представени в парламента. Нашата революция обаче е доста тиха - първо, на изборите масово НЕ гласуваме. На последния парламентарен вот в САЩ са пуснати около 9 хиляди бюлетини. Когато обаче се зададе някаква изборна шмекерия на управляващите, обикновено тихата ни революция се задоволява с някой пост във Facebook или пък с боядисано яйце с протестен хаштаг за Великден (виж страница 6). По-активните пращат писма до депутатите. Едно такова обаче получи доста обиден отговор от лицето Валери Симеонов. Понеже съм работил с него за около месец преди много години, ви гарантирам, че е пълен селяк и сегашният му отговор не ме учудва. Но сега вече е официално.

Елена Хамбурджиева от Ню Йорк е активна в протестите срещу измененията в Изборния кодекс. В отговор на писмото, което тя и други българи пращат до политици и медии, Елена получава мейл от Симеонов. "Както на Вас никой не Ви пречи да уредите личния си живот както намерите за добре, така не ни се мотайте в краката, когато се опитваме да намерим решение на 25-годишни проблеми, сътворени от безродни политици и безродни капризнечещи псевдосънародници."

В отговора си Симеонов цитира неверни данни за това колко струва една избирателна секция в чужбина, както и за броя и влиянието на гласовете от Турция (които през последните години са намалели почти наполовина). Пред в. "Дневник" Симеонов е потвърдил, че той е авторът на мейла - "Не се отказвам от нито една дума. Аз не мога да позволя една шепа соросоидчета да ми се мотаят в краката, когато се опитваме да решим важни проблеми." Според него протестиращите в Ню Йорк обслужват "обща поръчка срещу несъществуващи проблеми". "Това е зле организирана, глуповата акция за оказване на натиск върху президента", добавя още той. На въпрос дали очаква вето от държавния глава, отговаря така: "Очаквам най-сетне да се покаже като президент на българите, а не като президент на българите в чужбина."

Очевидно е, че такова разделение съществува в главата на Симеонов, но не е ОК да го институционализираме чрез закони. Президентът Плевнелиев изглежда единствената надежда този безумен и безсмислен Избирателен кодекс да бъде върнат отново в парламента. Но малко се съмнявам да го направи - имам усещането, че е част от сделката за подкрепа на ГЕРБ за негов втори мандат.

Явно революцията е крайно време от тиха и нежна (по покойния Желю Желев) да придобие друга форма. Но пък за това трябва характер. Национален. А такъв липсва.

 

Приятен уикенд,