Докато се готвим да изпратим този 373-ти брой на BG VOICE за печат, излезе новото класиране за медийната свобода по света на "Репортери без граници". България е на 111-о място - с две по-надолу от миналата година. Мястото на Родината е между Боливия и Централноафриканската република. Това означава още, че България е не само медийно най-несвободната държава от Европейския съюз, но и е единствената в ЕС в категорията "трудна ситуация". Това е предпоследната от 5 категории и в нея в Европа са още три държави - Турция, Русия и Беларус.

Но държавата, в която сме избрали да живеем, също не е в челните места. САЩ, страната, в която Първата поправка на Конституцията гарантира свободата на словото, отново слиза надолу в индекса - този път до 45-о място. Президентът Доналд Тръмп, който възторжено се нахвърля върху медиите, нарича репортерите "врагове на народа" - термин, използван навремето от съветския диктатор Йосиф Сталин.

Световната тенденция е да се разраства омразата срещу журналисти, открито раздухвана от политици, а усилията на авторитарни режими да изнасят възгледите си за това с какво според тях трябва да се занимават журналистите носи заплаха за демокрациите.

Все повече демократично избрани лидери вече не гледат на медиите като на част от фундаменталните елементи на демокрацията, а като на враг, към когото открито демонстрират враждебност.

Частта, посветена на България, е озаглавена "Непрозрачни и корумпирани" и в нея се казва, че са "масово разпространени корупцията и тайното договаряне между медии, политици и олигарси".

"Най-мрачното въплъщение на ненормално състояние на нещата е Делян Пеевски - бивш ръководител на основната разузнавателна агенция на България и собственик на "Нова българска медийна група". Неговата група притежава 6 вестника и контролира почти 80% от разпространението на печатни издания.

Правителството раздава на определени медии средства от фондовете на Европейския съюз при пълно отсъствие на прозрачност, като на практика ги подкупва, за да не го критикуват в материалите си или изцяло да се въздържат от отразяването на определени проблеми. Нападенията и заплахите срещу журналисти се увеличиха през последните месеци. Да си журналист в България може да е опасно."

Тази работа винаги е била опасна, зле платена и вършена от хора с усещане за дълг, справедливост и непримиримост към корупцията, неправдата и злоупотребата с власт и положение. В България пък омразата към журналистите не е нещо ново. Тя е дълбоко заложена в народопсихологията ни, за което сочи и този цитат от  драмата на Иван Вазов "Вестникар ли?": "Павел (Съглежда края на един вестник изпод възглавницата.): Кой е мушнал това тука? Аз гнусотии в къщата си не ща, сто хиляди пъти съм казвал... (Отваря прозореца, па зима щипците от печката.) Жаба да видя, не ме толко гнус. (Изтегля с щипците вестника и го фърля из прозореца, като гледа надолу.)"

Но ми се иска да завърша, цитирайки новото мото на в. "Вашингтон пост" - Демокрацията умира в тъмнина. Единият от бащите на американската нация и автор на Декларацията на независимостта Томас Джеферсън пише през 1786 г. : "Нашата свобода зависи от свободата на пресата и не може да бъде ограничена, без да бъде загубена." Чудя се защо ли тези, които толкова защитават Втората поправка в Конституцията, не са толкова яростни защитници на Първата и на думите на Джеферсън. Но пушките и пистолетите със сигурност са по-малко ефективни в запазването на демокрацията от деспотичен режим (каквато е идеята на Втората поправка), отколкото свободната преса. А когато демокрацията умре, всички ставаме роби.