Легендата на българския театър Стоянка Мутафова си отиде на 97-годишна възраст след продължително тежко боледуване. С уникалното си чувство за хумор и с неизчерпаемата си енергия Мутафова успя да спечели сърцата на поколения българи – малки и големи. Тя продължи да играе на любимата й театрална сцена, дори след като навърши 96 години. Житейският й път е пример за подражание и вдъхва респект от обаянието и умението й да говори с прости думи за живота и сцената.
Прочети още
Нека я почетем с някои от нейните култови реплики на сцената и в живота. „Усещам фалша у хората. Веднага, разпознавам го безотказно, затова не обичам да съм сред много хора.” „Много замърсен ни е вече езикът – българинът говори, както си реши. Дори на сцената няма кой да го поправя.” „Никога не вървя по магистрала. Карам по странични пътеки, насам-натам, докато си изградя образа. При мен няма постоянство и не повтарям нещата.“
„Понякога се чувствам много млада, много малка даже. Някои пъти като дете. Нещо детско си нося в себе си. Не се чувствам възрастна. Не, не, не. Не нося това, което много хора имат много рано - едно такова достолепие добиват в поведението си – така може, пък така не може. Както искам, така си живея.“ „Ако реша да лудувам, го правя толкова бясно, че събирам полицията. Не мога по друг начин.“ „На сцената ми минават всички болежки. Дай ми на мен да съм стихийно бедствие и ми гледай сеира. Сцената ми е живецът и затова не се отказвам. Да стоя вкъщи, би значело духовна смърт за мен. Щом пълня салоните и ме аплодират, значи трябва да играя и публиката ме иска. Гледайте ми спектаклите, а не болестите!" "Когато излизам на сцената, получавам особена сила, каквато в живота няма откъде от друго място да взема. Въпреки многото години, аз съм си все така буйна, годините не могат да ме укротят... ". "Голяма беда за актьорското съсловие е простотията..." "Който не носи театър в себе си, е умрял." "Всеки човек прави изкуство, а да обичаш родината си е най-голямото изкуство." "Знайте, че сте българи, а се старайте да надминете европейците!" „Човек получава толкова много цветя два пъти в живота - когато идва и когато си отива. Аз идвам!“ „Както искат, така да ме запомнят...!“
