„Компютърните слабости вървят все повече към оправяне, но с човешките слабости все още сме много уязвими в интернет - казва Иван. - При компютърните слабости съм сигурен, че ще стигнем до еквилибриума (“равновесието“ - б.а.), в който няма да има какво да се хаква. Но с хората какво правим?“ И това го казва един хакер... Ако някой все още си представя, че хакерът е едно скучно намръщено същество, което само, по късна доба, прониква в нечия компютърна система, за да причини вреда на някого - Иван Джеферов напълно разбива този мит. Срещата ни е в любимото му кафене на Малките пет кьошета в София. „Апартаментът“ повече прилича на голям уютен дом, с лабиринт от стаи и закътани сетове за тихи срещи, с мека мебел и картини по стените. Слуша алтернативна музика. Казва, че за последните два дни се е наслаждавал на кубински джаз, японски ембиънт и чилаут. Привлича го социалното инженерство - възможността да събира около себе си общности от хора с близко мислене, с които заедно да създават проекти с хуманна насоченост. Казва, че днес най-актуални и най-опасни са хакерите, въздействащи на човешкото поведение, а не тези, които работят с технологиите. Голяма част от технологиите се връщат към това да

контролират човешката психология

Някои от най-умните хакери, които правят такива проучвания, се фокусират върху това как да излъжат съвременния човек да заложи на хазарт или да цъка в някакъв сайт и да прави безцелни неща само и само от това да печели някой.

„Фейсбук и Инстаграм са брилянтни проекти - е изненадващото признание на един хакер. - Те използват нашите собствени образи и ни ги показват, за да ни държат зарибени. Вземат това, което ние даваме, и ни го показват като огледало. Да, признавам брилянтността на хората, създали тези „механики“ на работа с продукта, в такъв мащаб. Та ето, ако говорим за супер хакери - те са. Ти нямаш нищо против, че ти го правят, ти го чувстваш като нещо нормално. Аз лично знам как работят и не съм неуязвим. Хем знам с какво точно ме закачат, и все пак понякога се хващам на въдицата им“, смее се Иван. „Социалното хакерство, до което съм достигнал, е в това да навигираш в специални групи от хора и да ги спечелваш на своя страна. Такъв вид хакерство се търси все повече и то е абсолютно със знак плюс“, казва Иван. В днешно време хората са зашеметени от огромното количество информация, което се изсипва върху главите им. Непрекъснато някой иска нещо да им продава или иска нещо от тях. Най-често хората сами, доброволно, си дават тайните, поради чисто човешки слабости. „Все още по света има злонамерено хакерство, но все по-печелившо е да се разрешават тези проблеми - защитата на живите хора“, казва Иван и допълва, че той самият работи в тази сфера. „Днес, след като нещата се изместиха от хората към технологиите, после от технологиите към хората, следващите етични хакери ще трябва да бранят хората, а не данните в интернет. Да бранят живите хора от всичките възможни глупости, които могат да им се случат в мрежата“, казва визионерът.

Преди около две години Иван Джеферов помага да се създаде българският екип на швейцарската фирма Vereign -

уникален проект и нова технологична идея

която решава проблема как да защитаваме нашия дигитален огледален образ в интернет. Имейл регистрацията е нашето „начало на началата“ и е много важно именно тя да бъде опазена от зловредно проникване. „Имейлът е най-старият интернет протокол, който ползваме още от 70-те години, докато интернет става масов едва през 90-те - казва Иван. - Имейлът е и най-голямата социална мрежа и най-голямата пробойна, където влизат лоши актьори и се преструват на някой друг.“ Служи за идентифициране на човека и за регистрация в различни сайтове. Това е нещо като обратна връзка с нас. Най-често влизаме в някой акаунт с имейла си вместо с име или псевдоним, защото така е по-удобно, и с парола. Затова чрез него някой може без проблем да влезе и във всичките ни акаунти. Много е важно да знаем, че отсреща стои истински човек, коментира програмистът. Често ни се подава иконка I’m not a robot (“Не съм робот“) и трябва да попълним някакъв код, за да докажем, че сме живи хора. Една от основните цели на хуманния проект Vereign (името е съкращение от думите „верифициране“ и „суверенност“) е да отпадне необходимостта от защита на всички пароли. Особено опасно е проникването в служебната поща, където се съдържа конфиденциална информация на компании. Най-голямата измама в служебен имейл е подмяната на IBAN във фактура. Как става това? Някой хакер ти е влязъл в пощата, видял е кореспонденцията. Изчаква да се появи фактура. Сменя IBAN във фактурата и парите отиват по друга сметка. Такъв случай е имало в Литва - един хакер е прибрал над 100 милиона долара от големи корпорации, преструвайки се на техен доставчик на компютърна техника. Заради отговорната си работа по значимия проект Иван Джеферов, който управлява българския клон на Vereign, е напуснал компания за софтуерни услуги, която е създал. Всички в екипа са с дялове в компанията. „Харесва ми да работя върху неща, които не са правени досега. Уморих се да изпълнявам поръчки на клиенти. Искам да участвам в креативния процес. Има доста автономия в този проект. Той е

много швейцарски като култура и ценности

В Швейцария човекът сам по себе си е нещо като суверенна територия“, коментира Иван. Не обича да говори за себе си. Някак му е чужда суетата да разказва за успехите си, да изрежда разработки, защото за него по-важни са проектите в развитие, а не вече реализираните. Завършил е информатика в Пловдивския университет и от 21-годишен е бил във вихъра си като програмист. Признава, че в невръстна възраст е пробвал да влиза в различни системи, но от чисто любопитство. „Само съм си играел, да видя дали мога да проникна някъде. Но като се наиграеш, идва порастването“, споделя той. Съгласява се през смях, че сега създава много главоболия на злонамерените хакери. Допреди 5 години Джони (както го наричат приятелите) е бил един от „вождовете“ на пловдивското хакерско „племе“, обединено около Hackafe - споделено пространство и уъркшоп в центъра на града. Днес всеки от тях е поел по своя път. Няколко години Иван е работил по проекти в САЩ, Англия, Германия, Швейцария, Австрия, Саудитска Арабия, Обединените Арабски емирства. „Това много ме обогати, за да се чувствам космополит, но днес предпочитам да прехвърля тези поръчки на колеги“, казва Иван. Никога обаче не е бил само „бял хакер“, а визионер, предприемач и мениджър в софтуерните разработки, управлението на виртуални екипи и развитието на ИТ бизнес и общности. Иван Джеферов е бил един от хората, които са основали Startup Weekend Пловдив и Start It Smart (SIS), Пловдив - преакселератор за стартиращи компании. Бил е съосновател на софтуерна компания и иновативно коуъркинг пространство в Пловдив. Заради успехите му в IT общността през 2015 г. е включен в селекцията „40 до 40“ на Дарик. И днес, на 30-годишна възраст, го вълнуват

предимно „човешките неща“

Още от много млад, едва 21-годишен, е „зарибен“ от рекрютинга - подбора и лансирането на кадри. Вълнува го мотивацията на хората. Помага им да опознаят по-добре себе си, да открият в какво са най-силни и да се реализират по-добре. „Днес също се занимавам с подбора на кадри и създаването на екипи във Vereign - казва предприемачът. - Сега основно съм фокусиран върху създаване на виртуална общност около проекта.“ Помага в „Лийн Институт България“ - общност от хора, които се занимават със системата за управление LEAN. Един от любимите му проекти в момента е платформата Trakia.Tech. „Една от идеите на платформата е да промотираме България като добро място за правене на бизнес и че не само София е такова място - вълнува се предприемачът. - Трябват ни малко повече индустрии с творчество в тях, а не с повтаряемост. Трябва да се насочим към иновативните проекти, в които човекът да създава нещо, което го е нямало там преди. Пловдив все повече се превръща в място, където се връщат интересни млади хора от чужбина. Градът е пълен с тях и за мен няма скучен ден. Сърцето ми си остава тук, в България - „страната на неразработените възможности“. Никога не съм мислил трайно да емигрирам. Благодарение на интернет съм отворен за света.“