Експерименти с животни - компанията на Илон Мъск Neuralink премина на следващо ниво. За това й помогна и Гертруд - прасе с необикновена съдба. През юни тази година тя и още двама нейни събратя бяха избрани за носители на мозъчните импланти на Илон Мъск. Напредъкът дотук беше показан чрез излъчване на живо в YouTube в петък, 28 август. Основен герой на събитието беше мозъчната дейност на Гертруд, излъчвана в реално време на монитора на учените. Съвсем неочаквано за „стръв“ беше използвана храна, с която зурлата на прасето непрекъснато беше предизвиквана, а по този начин се задействаха и невроните на животното, свързани с този така чувствителен орган, разказва webcafe. Имплантираното в мозъка на Гертруд устройство е с големината на монета. По думите на Мъск то работи по следния начин: чипът се вгражда чрез
малка дупка, пробита в черепа
и след това приема сигнали от мозъчната активност. За целта използва 1024 електрода, подобни на нишки, по-тънки от човешката коса. След това въпросният чип предава данните чрез Bluetooth на външни устройства в обхват от 5 до 10 метра, пише Gizmodo.
Екипът на Мъск показа също прасенце, което има два импланта Neuralink, както и едно, на което е било сложено устройство, което по-късно е било премахнато. Целта на демонстрацията е да се види колко безвреден е всъщност имплантът и колко лесно може да бъде отстранен, ако приемникът го поиска. Всички прасета - и настоящите, и бившите носители на чип - изглеждаха спокойни и в добро здраве. Мъск обаче призна, че събитието има и друга цел: да привлече повече хора към екипа, в който в момента работят около 100 души. В дългосрочен план той се надява да наеме повече от 100 000. „Всички сетива - зрението, слухът, допирът, болката
представляват електрически сигнали
изпратени от невроните в мозъка ни. Ако можеш да поправиш тези сигнали, можеш да разрешиш всеки проблем: от загубата на памет до слепотата, глухотата, парализата, депресията, безсънието, екстремната болка, тревожността, зависимостите, дори инсулта и епилепсията. Всички те могат да бъдат разрешени с имплант на Neuralink“, коментира предприемачът, най-известен с компаниите Tesla и SpaceX. Сред останалите цели на Мъск е също така хората да постигнат онова, което той нарича „симбиоза“ - човешкият мозък да се синхронизира с изкуствен интелект, така че „бъдещето на света да е контролирано от споделената воля на всички хора“, пише The Verge. Първите клинични опити с хора вече се задават на хоризонта и в тях ще участва малка група пациенти с тежки увреждания на гръбначния мозък, като тези опити трябваше да започнат още тази година. Според Мъск хора с подобен вид наранявания в дългосрочен план трябва да се възстановяват напълно чрез втори имплант, поставен на гръбначния стълб. „Ако можете да „усетите“ какво хората искат да правят с крайниците си, можете да поставите и втори имплант на мястото на гръбначното увреждане, така че да създадете невронен шънт“, обясни Мъск. „Убеден съм, че по този начин ще можем да възстановим изцяло възможността за
движение на парализирани хора
В момента основният въпрос пред Neuralink е да направят устройство, което да издържа достатъчно дълго време в корозивна среда като тази на мозъка. Чипът за момента се поставя на повърхността на онази част от мозъка, която отговаря за важни функции като движението, зрението и слуха. Мъск коментира също така, че компанията се стреми да наеме инженери, специализирани в роботиката, електричеството и софтуера, които да работят върху устройството и да усъвършенстват хирургичната процедура по неговото имплантиране. Изглежда обаче, че има и друг проблем: едва двама души са се задържали в компанията от нейното създаване през 2017 г. Бивши служители на Neuralink разказаха пред Stat News, че там цари хаос и че са подложени на огромен натиск за работа върху проектите. На учените например понякога се е налагало да завършат проекти за седмици, макар че те по принцип биха отнели месеци. Междувременно Мъск заяви, че устройството ще бъде доста скъпо в началото, но иска да намали цената до няколко хиляди долара. По негови думи му се иска някой ден то да е „толкова достъпно, колкото и лазерна операция на очите“.
