„…Влязохме в щата Юта и пътувахме към град Бийвър. Тук е фермата на българина Константин Дерибеев. През Втората световна война той бил с германската армия на Кримския полуостров. Оженил се за рускиня. Имат дъщеря. Когато се изтегляли германците от Русия, той избягал заедно с тях и от там заминал със семейството си за Америка...“. Това пише в своя пътен дневник Георги Иванов от София. Той пътува в САЩ заедно с втората си съпруга през далечната 1971 г. Георги посещава дома на Дерибеев в Америка на 28 май. От неговите разкази става ясна историята на един български емигрант по принуда. В САЩ Константин Дерибеев се установил в Калифорния. Климатът обаче не понасял на жена му и той напуснал Лос Анжелис. Там останала само дъщеря му. Той си

купил ранчо в щата Юта

 

„…Вечерта му помогнах да издои кравите. Той имаше шест крави и доенето става с агрегат. Пуска ги в обора по две прави, слага едни железа на главите им да не се въртят. Щом влязат, те започват да ядат ярма в яслата. Поставят се агрегатите и се пуска шалтер. Дерибеев извикваше следващата крава по име. Ако по-напред имаше друга, тя чакаше, което значи, че си знаят имената! Дерибеев имаше малко камионче, което употребява една година и след това срещу 100 долара взема ново. Така той не плащаше за ремонт на колата. Тук бяхме в продължение на една седмица. Аз всеки ден помагах на Дерибеев...“, пише още в дневника си Георги.

Георги и втората му съпруга Елена в САЩ.

„На третия ден Дерибеев ме помоли да му помогна да заколи една овца. Хвана един овен и му помогнах. Дерибеев остана много доволен от мен и предложи да ме изтегли на следващата година в САЩ при него. Обеща да ми плаща по 100 долара месечно. Аз се съгласих…“, пише още в пътните си бележки Георги. В онова време спасението в САЩ се нарича „изтегляне“. Георги наистина получава предложение за работа в Америка. Къде на шега, къде на истина, той дори се колебае известно време, но се разколебава окончателно, когато разбира, че ако остане да работи в Америка, дъщеря му в България ще бъде репресирана като

близка на „невъзвращенец“

а втората му съпруга или трябва да остане с него в САЩ, или да се върне в България, но да е готова също да бъде подложена на известни репресии заради евентуалното решение на съпруга й, макар и втори, да остане в Америка. За самия Константин Дерибеев няма много данни. Не са известни подробности около престоя му в Крим. Не е ясно и с какво точно той се е занимавал там. Известно е обаче, че предпоставките за битката при Керч започват да се оформят през есента на 1941 г., когато германските войски овладяват почти целия Кримски полуостров (без крепостта Севастопол). В последните дни на годината съветското главно командване (Ставка на върховното главно командване) стоварва в източния край на Крим, при Феодосия и Керч, 40-хиляден десант. Първоначалната му задача – да отслаби немския натиск върху Севастопол, е постигната. Впоследствие Ставката съсредоточава значителни сили на овладения Керченски полуостров и се готви да изгони немците от целия Крим, но съветската офанзива, започната в края на февруари 1942 г., се проваля.

Георги и втората му съпруга Елена във Вашингтон – есента на 1971 г.

Когато немците напускат Крим, Дерибеев напуска заедно с тях. Това може да означава, че той или е работил на някаква цивилна длъжност при германците, или пък просто е осъществявал търговия с войската, което е често срещана практика в такива условия. Много търговци са осъществявали дейност с кожи, храни и други необходими материали за войската. Когато немците напускат Крим, Дерибеев е принуден да се оттегли, очевидно защото бизнесът му вече е бил изчерпан.

В България не може да се върне

защото налаганият съветски режим по всяка вероятност ще го подложи на крайни репресии, както впрочем много други, които остават тук. Съдбата среща Дерибеев и Георги Иванов случайно. Иванов, който е ветеран от войната и офицер от запаса, отива в САЩ на гости на сестра си със съдействието на лични свои приятелства, заради които му разрешават на него и на съпругата му да заминат отвъд Океана. От тази среща се ражда едно силно, макар и краткотрайно приятелство. А то е краткотрайно, защото политически нюанси в България не му позволяват да се развие повече от една интензивна, но контролирана епистоларна кореспонденция.

Битката при Керч

Какво разказва историята за времето, в което Костантин Дерибеев е на Кримския полуостров: Битката при Керч водят съветски и немско-румънски войски през май 1942 г. по време на Втората световна война. Завършва с тежко поражение на Червената армия, която губи Керченския полуостров и възможността да помогне на обсадения Севастопол. С директива до германските войски на Източния фронт от 5 април 1942 г. Хитлер поставя ликвидирането на съветския плацдарм в Керч като една от задачите, които трябва да бъдат изпълнени преди решителното настъпление на Вермахта към Сталинград и Кавказ. На 8 май германската 11-а армия на генерал Ерих фон Манщайн предприема офанзива на Керченския полуостров срещу съветските войски от Кримския фронт. В резултат на битката при Керч, съветската армия понася сериозни човешки и материални загуби. Пленени са между 150 000 и 176 000 души, повече от 1100 оръдия, над 250 танка и друга бойна техника. Жертвите от германска страна са 7500. Потенциалната заплаха за южния фланг на Вермахта е отстранена и се създават предпоставки за настъплението му към Кавказ.