„В лекарската професия е много важно да си сърдечен, да съчувстваш на болния - казва д-р Алексиев. - Когато той се чувства добре, мобилизира всичките си сили за оздравяване. Важно е да усети, че го разбираш, да му внушиш доверие и позитивизъм, да потърси надежда в малките неща...“. Д-р Христо Алексиев не прилича на типичните хирурзи с каменни лица. Запазил е хладнокръвието за миговете в операционната. Излъчва доброта, дружелюбност, позитивизъм, сърдечност и любов към хората. Той е от хирурзите, за които не е достатъчно да спасяват човешки живот в операционната. Приел е като лична кауза да помага на безпомощните и слабите. От 1979-та с малки изключения живее в Германия. За един от най-успелите наши медици в Германия успехът се постига с много всекидневен труд, търпение, постоянство, коректност. Работи в Хамбург в условията на зверска конкуренция на здравни заведения от Германия и Европа. Оперира и е съдружник във „Фахарцт Клиник Хамбург“, ръководи и собствен здравен център с 3 отделения – обща хирургия, ортопедия и вътрешни болести и обща медицина. Сърцето му обаче нито за ден не е спряло да тупти за България, а умът му – да мисли как да помага на приюта на отец Иван от Нови хан. [su_image_carousel source="media: 94858,94859,94860,94861,94862,94863,94864,94865,94866" crop="none" align="center" captions="yes" autoplay="0"] Своята коледна приказка той пише не само по празниците, а непрекъснато, ден след ден, вече повече от 12 години. Тихо и без медиен шум. През 2007-ма жестока катастрофа преобръща живота на семейството му.

Кола помита съпругата му Роза

След няколко месеца борба между живота и смъртта Бог му връща любимата жена, а той се зарича, че ще върне доброто, дадено му свише. Силно впечатлен е от мисията на отец Иван и приема хуманното му дело като лична кауза. В Нови хан пък среща германския журналист Клаус-Петер Лийкфелд, който прави репортаж за отеца. Двамата филантропи събират в Германия кръг от почитатели на социалния проект на отец Иван - българи и германци от Мюнхен, Берлин и Хамбург. Оттогава за сиротите души на отеца д-р Алексиев е като ангел, слязъл от небето. През 2015 г. заедно със свои съмишленици той регистрира дружеството „Арс унд Хуманитас“, което организира благотворителни изложби, концерти и филми в помощ на приюта. В красивата огледална зала на „Museum für Kunst und Gewerbe“ - един от най-значимите в Хамбург музеи - вече са проведени 7 благотворителни концерта за каузата „Якимово“ – втория социален проект на отец Иван. За личните средства, които влага при организирането на благотворителните акции, д-р Алексиев не желае да се споменава. „По-добре пишете за отеца, той е важният“, казва филантропът. Д-р Алексиев се вълнува, че миналата година е привлякъл и един германски аристократ за каузата – Макс Граф фон Шверин, който е от една от най-старите благороднически фамилии в Германия. „Смисълът на изложбата му беше да се даде публичност на каузата на отеца“, казва докторът. В хуманното му дело много помага и проф. Герд-Винанд Имайер, почетен консул на България в Хамбург, който от години лично се ангажира с каузата му. През 2015 г. д-р Алексиев чува, че отец Иван е купил с дарения къщи в монтанското село Якимово, където настанява 250 свои питомци, като в Нови хан остават по-безпомощните – майки с деца. Когато децата пораснат, отец Иван ги премества в къщи в Якимово и им осигурява поминък.

„Проектът в Якимово е изключителен!

В едно запустяващо село в най-бедния район на Европейския съюз изведнъж отиват 250 млади хора – това е като топъл дъжд!“, въодушевява се докторът. Силно впечатлен, той решава да съсредоточи усилията си в Якимово. Води група германски журналисти в България и режисьорът Теес Клан прави пълнометражен документален филм „На гости на Ноевия ковчег на отец Иван“, а публицистът Клаус-Петер Лийкфелд публикува в германско списание репортаж за Якимово. Вълнуващият филм и репортаж докосват сърцата на германците и те събират дарения за приюта. Докторът е привлякъл съмишленици и от настоятелството на българския православен храм „Св.св. Кирил и Методий“ в Хамбург, който от месец май миналата година има вече собствена сграда. Те заедно натоварват един тир с мебели, медицинско и болнично оборудване, битова техника и всякакви предмети от бита за Якимово. Д-р Алексиев е възхитен от отец Кръстин и хората от църковното настоятелство. „Не минава наша акция за Якимово без тях! Тези млади и много енергични хора на по 30-35 години са неуморни! Събират мебели, бяла техника, всичко, необходимо за Якимово, а когато им звънна, че трябва да се товари нещо, винаги са насреща“, хвали ги докторът. От няколко години е станало традиция всяко лято или есен д-р Алексиев заедно със свой приятел, бизнесмена Волфганг Брийст, да идва в България, за да разбере от какво имат нужда в приюта. А Брийст с цялото си сърце е посветен на каузата на своя приятел. От посещенията в Якимово германската група разбира, че най-големият проблем е липсата на качествена медицинска помощ в района. Затова през 2015 г. се захващат с изключително смел проект –

здравен център в запустелия Северозапад.

 

В Якимово е ремонтирана една от най-големите сгради, собственост на приюта, за здравен център със средства от Хамбург. Монтирани са климатици и е осигурена нужната апаратура. „На 28 октомври миналата година прерязахме лентата. Предадохме сградата на стопаните й - кмета на Якимово Георги Георгиев и директора на МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ – Лом, д-р Георги Савков, тъй като поликлиниката в Якимово ще е филиал на тази болница“, казва д-р Алексиев. Това е обаче само първият етап от амбициозния проект на д-р Алексиев. В по-далечно бъдеще се планира дневна клиника с операционна зала. Миналата година от Хамбург е изпратен в Якимово тир с медицинска апаратура и всякакви други пособия – дарения, които докторът осигурява от „Фахарцт Клиник“. Следващият етап е рентген, а после – хирургичното отделение да прерасне в болница за активно лечение. „За някои това може да звучи нереално, в този затънтен край да се правят сложни операции, но ще го направим стъпка по стъпка“, убеден е филантропът. „Решихме най-големия проблем“, вълнува се благодетелят. Той е организирал много ценно сътрудничество между „Фахарцт Клиник“ и МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ в Лом. Доволен е, че вече е в близки приятелски отношения с д-р Георги Савков. „Той е много енергичен човек, ангажиран е лично с проекта на отец Иван, и пое грижата за поликлиниката в Якимово и осигуряването на специалисти от ломската болница, които веднъж-два пъти седмично да правят прегледи в селото. Сега сме една сговорна дружинка – ние помагаме на болницата в Лом, а от там ще пращат специалисти да преглеждат хората в Якимово“, доволен е д-р Алексиев. Миналата година той организира дарение за болницата в Лом - 24 модерни легла с дистанционно управление, специализирани за следоперационно лечение. От приюта на отец Иван пък в ломската болница е прехвърлена част от качествената операционна техника, дарена от Хамбург. „Сега големият ни проблем е, че трябва да осигурим от Хамбург постоянен поток от средства за хонорари на лекарите, които ще преглеждат в Якимово, тъй като много от хората там не са здравноосигурени“, казва д-р Алексиев. 60-годишният

Христо Алексиев е второ поколение лекар

наследил е любовта към хирургията от баща си д-р Георги Алексиев. Майка му д-р Виржиния Алексиева и брат му д-р Александър Алексиев също са лекари. В края на 50-те години родителите му работят в малко градче до Гьотинген, Германия, а 5-годишният Христо попива миризмата на болница. На 8 години вече мечтае да стане хирург като баща си. Когато семейството му се връща в България, Христо завършва Софийската математическа гимназия, а после следва медицина в Хале. Специализира коремна хирургия и травматология. За православния християнин не е пречка да работи в германски католически и протестантски болници. „В условията на комунистическия режим в Германия тези здравни заведения даваха много по-голяма свобода на медиците“, казва докторът. Той е от първото поколение лекари в Германия, въвели и разпространили лапароскопските (безкръвни) операции още през далечната 1991 г. Кандидат е на медицинските науки по висцерална (коремна) хирургия, автор е на десетки научни публикации в медицински издания. От много години д-р Алексиев е в щастлив брак с чилийката Роза, в която се влюбва още като студент в Хале. Споделя, че тя е променила изцяло живота му. Заедно решават и проблемите в работата му, като Роза е сърцето на собствената му клиника. Семейството има две дъщери. Голямата, Виржиния, е германист и работи в Хамбург, където се влюбва и се омъжва за колега на доктора - ортопед. Д-р Алексиев е щастлив дядо на момченце Янис Христо. Малката дъщеря Виктория завършва магистратура по мениджмънт в университета „Луиджи Бокони“ в Милано. Семейството е посветено на каузата на отец Иван и всеки помага с каквото може. Роза и малката му дъщеря са католици, а той и голямата – православни християни, но това не ги разделя, а всеки уважава традициите на другия.