Това е една прелюбопитна история, която на моменти изглежда неправдоподобна и измислена, но друг път поразява с необичайните си съвпадения и разкази на свидетели. Сюжетът й е толкова впечатляващ, че дори се превръща във филм. Но каква е истината, има ли пътешествие във времето, или само мечтаещи за слава луди глави, прочетете и решете. През 2006 година един млад мъж, облечен старомодно и „въоръжен“ със стар модел фотоапарат, гледа объркано девететажен блок в центъра на Киев. Той изглежда странно, държи се странно и няма дом. Заради това е арестуван от полицията за скитничество. Така Сергей Пономаренко попада в ареста, където започва разгадаването на неговата история, неразплетена и до днес. Младият мъж пита униформените къде е улица „Песчанная“, но нито един от тях не си спомнял такава. След това пита коя дата е. „23 април 2006 година“– отговарят му милиционерите. А Пономаренко възкликва:
„Ама това е невъзможно!“
разказва „Списание 8“. Пономаренко настоявал, че е роден през 1932 година и че е на 25 години. В действителност той не изглеждал на повече от 30 години, макар да трябвало да бъде на над 70. Освен това мъжът се легитимирал с комсомолски билет, издаден през 1956 г. Заради недоумението, което предизвикал в полицаите, те потърсили за съдействие психиатъра Павел Крутиков, който трябвало да му постави диагноза. Но задачата не била никак лесна, защото Пономаренко не спирал да твърди, че е дошъл от друго време и че няма общо със сегашната реалност. Мъжът споделил с терапевта, че докато правел снимки по улиците на Киев (в следобеда на 23 април 1958 г.), изведнъж в небето се появил странен обект с форма на камбана. Следващият момент, който изплува в съзнанието на младежа, е как се скита по улиците на украинската столица (в наше време), а градът изглеждал променен до неузнаваемост за него. След срещата с пришълеца озадаченият психиатър, който бил и любител фотограф, се заема да провери фотоапарата и филмовата лента в него. Още от пръв поглед разпознава стария модел на апарата, който отдавна бил излязъл от употреба, а да се прояви лентата му се оказва истинско предизвикателство. Когато все пак успява да го направи, се потвърждава, че филмът е произведен през 1958 година, а запечатаните на него кадри, както се виждало и с просто око, наистина са направени преди близо 50 години. Сред тях имало снимки на Пономаренко, който изглеждал по същия начин като сега, фотоси на неговата приятелка Валентина, а на последния заснет негатив се виждал неидентифицираният
летящ обект с форма на камбана -
точно такъв, какъвто го бил описал по-рано Пономаренко. „Ситуацията не беше никак лесна – спомня си Крутиков. – Имах пациент, който твърдеше, че идва от миналото, а аз като психиатър трябваше да определя диагноза и да му предпиша лечение. И изведнъж намирам доказателство за неговия разказ.“ През това време Пономаренко бил настанен в психиатричната клиника, където практикувал Крутиков. Незнайно как, в един момент той изчезнал безследно от помещението, в което се намирал, макар че то било под постоянно наблюдение, заключено, а всички прозорци били затворени и добре подковани с железни решетки. Място, от което е на практика е невъзможно да избягаш, поне не и по стандартните за това начини. На органите на реда било разпоредено да арестуват беглеца, щом го открият, но повторното му задържане така и никога не се осъществило. Странният случай на Сергей Пономаренко така и не бил отразен в медиите и поне в онзи момент останал скрит от очите и знанието на хората. За щастие, не задълго. Павел Крутиков решава да покаже пред света запис от разговора, проведен между него и въпросния мъж, който твърдял, че е пристигнал от миналото в нашия свят. Достоверността на този запис не е официално потвърдена, но лекарят залага името и кариерата си, разкривайки го пред обществото. Крутиков стига и по-далеч, той отива на адреса, на който е открит Пономаренко, и вижда 9-етажния блок, който впечатлил пътешественика във времето. Психиатърът едва не припаднал, когато открива там дамата от черно-белите фотографии на своя странен пациент - Валентина. С единствената разлика, че в момента на срещата им тя вече е 74-годишна, има внуци, а отпечатъкът от изминалите години ясно се е откопирал върху лицето й. Тя потвърждава пред смаяния поглед на психиатъра, че преди близо 50 години Сергей Пономаренко
действително е изчезнал мистериозно
за около седмица. След това се завърнал, но отказвал да говори за преживяното от него през това време. Разказва още, че след завръщането си Сергей дал няколко странни интервюта за радиото, в които говорел за чудати неща, за които твърдял, че ще се появят на бял свят в бъдещето. Твърденията на Валентина се потвърждават от аудиозапис, направен през 1960 г. В него Сергей Пономаренко обяснява как след време ще приготвяме храната си мигновено „с помощта на печка, приличаща на преносима кутия“. Включваш я в мрежата, после пускаш таймера и обядът ти е готов за 2 минути, продължава Пономаренко. А водещата изумено пита: „Таймер? Какво е това?“ „Когато видях микровълновата – разказва Валентина – аз си спомних за него. Той отдавна знаеше за това.“
Пономаренко разказва в своите интервюта и за други бъдещи технологични достижения. Сред тях - създаването на апарат за изкуствено сърце, за какъвто по онова време никой не си бил и помислял. Както и за появата на мобилните безжични телефони. Той често използвал термини, характерни за нашето време, които били напълно непознати за съвременниците му. Според разказа на Валентина на 45-годишна възраст Сергей Пономаренко отново изчезва мистериозно. Този път завинаги.
